Среднощният дворец [bg]

— Двамата с Рошан ще потърсим къщата — рече Сирадж.

— Ако съществува, сто на сто ще я намерим — добави Рошан.

— Добре, но не влизайте в нея — предупреди ги Изабел.

— Не се тревожи — отвърна Рошан с успокоителен жест.

— Ами аз какво да правя? — попита Иън. Той не можеше да измисли съответна на възможностите си задача със същата лекота, с която приятелите му раждаха идеи.

— Ти остани при Бен и Шиър — нареди Изабел. — Доколкото познаваме Бен, преди да се усетим, ще започнат да му хрумват разни безумни идеи на всеки десет минути. Стой при него и си отваряй очите на четири, за да не направи някоя глупост. Не е желателно да го виждат по улиците с Шиър.

Иън кимна, съзнавайки, че му се е паднала най-трудната задача.

— Ще се срещнем в Среднощния дворец преди здрач — заключи момичето. — Нещо неясно?

Момчетата се спогледаха и решително поклатиха глави.

— Добре, да вървим — каза Изабел.

Сет, Майкъл, Рошан и Сирадж веднага се впуснаха да изпълняват поетите задължения без излишно суетене. Изабел остана при Иън, гледайки безмълвно как се отдалечават в маранята, издигаща се от прашните, опалени от слънцето улици.

— А ти какво смяташ да направиш, Изабел? — попита момчето.

Тя се обърна към него със загадъчна усмивка.

— Имам едно предчувствие.

— Страхувам се от твоите предчувствия като от земетресение — каза Иън. — Какво си си наумила?

— Не бива да се тревожиш, Иън — измънка тя с половин уста.

— Когато казваш това, се тревожа още повече.

— Тази привечер може би няма да се добера до Двореца — рече Изабел. — Ако не се появя, прави каквото трябва. Ти винаги знаеш какво трябва да се направи, Иън.

Той въздъхна угрижен. Не му харесваха цялата тази мистерия и странния блясък, който забеляза в очите на приятелката си.

— Изабел, погледни ме. — Момичето изпълни нареждането. — Каквото и да си намислила, избий си го от главата.

— Умея да се грижа за себе си, Иън — отвърна тя усмихната.

На него обаче хич не му беше до усмивки.

— Не прави нищо, което аз не бих направил — помоли я той.

Изабел се разсмя.

— Ще направя само едно нещо, което ти никога не би посмял — тихо рече тя.

Иън я гледаше озадачено. Тогава тя се приближи до него — в очите ѝ все още проблясваше загадъчната искрица — и го целуна съвсем леко по устните.

— Пази се, Иън — прошепна Изабел в ухото му. — И не си прави илюзии.

Това бе първата целувка, която бе получил от нея, и докато я гледаше как се отдалечава сред превзелия двора гъсталак, Иън изпита внезапен и необясним страх, че може да бъде и последната.