Виелица на сенките [bg]

Бедният… Какво ли е изпълзяло към него от дълбините и е смачкало главата му? Огледах притеснено празната зала и входа към следващата. Както и следваше да се очаква, никакви страшилища на хоризонта. Каквото и да беше убило нещастника, то отдавна го нямаше, затова без да се притеснявам, аз влязох в съседната зала. Тук нямаше нито един погребан, само високи четвъртити колони с широки основи. На пръв поглед сякаш нямаха край. Таванът тук едва сияеше и от това залата изглеждаше безкрайна и мрачна. Аз, стараейки се да се държа по-близо до колоните, с бързи крачки започнах да се придвижвам из залата. Мракът само знае какво ме прихвана, но това място ужасно не ми харесваше. Минах около една четвърт от пътя и ето че тук започнаха неприятностите.

Из цялата зала се разнесе ужасно стържене и аз, не очаквайки нищо подобно, замръзнах. Осем секунди оглушителна тишина и отново стържене. На две колони от мен на стената се появиха три дълги и дълбоки драскотини. Изглеждаше, сякаш нечии мощни невидими нокти ги бяха издълбали в камъка. Не вярвайки на очите си, аз уплашено хлопнах със зъби, и веднага под същото това ужасно стържене на най-близката колона се появиха нови драскотини. От пронизващия звук челюстите ми се схванаха.

Повече не се поколебах и без забавяне хукнах в обратната посока. Колоната зад мен избухна в облак малки парченца. Нещо ме удари в дясното рамо и едва успях да остана на крака.

Бум-м-м! Бум-м-м!

Тежките крачки и стърженето се раздаваха буквално зад гърба ми, но аз се носех с всички сили напред и не се обърнах (прекомерното любопитство в Костните дворци водеше до смърт). Колоните се мяркаха отляво и отдясно, изходът от залата изглеждаше безкрайно далеч. Що се отнася до късмета, привидно толкова добре закрепеното въженце-паяжина се изплъзна от колана и падна на пода. И дума не можеше да става да спирам и да го вземам — животът си ми е по-скъп от всички вълшебни въженца на света. Каквото и да ме гонеше, определено си знаеше работата — още три колони зад мен се пръснаха от каменните крошета. Изглежда, че побеснелият великан удряше по тях с юмруци. Само че каква сила трябва да притежаваш, за да разбиваш каменни колони с дебелина на вековен дъб?