Александрийската връзка [bg]

Сърцето на Херман винаги се бе свивало при мисълта, че един от най-великите опити на човечеството да събере натрупаните знания на едно място вероятно се бе превърнал на пепел.

Но какво всъщност се бе случило?

Естествено, с нарастването на безредиците и чуждата агресия в Египет библиотеката, напълно лишена от специалните си привилегии, станала жертва на развилнели се тълпи и на окупатори. Но кога все пак бе изчезнала окончателно? Никой не знаеше отговора.

И дали бе вярна легендата? Според нея група ентусиасти бяха успели да измъкнат свитък след свитък, да препишат някои и да откраднат други и така да спасят част от знанието. Векове наред хроникьорите бяха намеквали за съществуването им. За Пазителите.

Приятно му бе да си представя какво ли са спасили тези всеотдайни ентусиасти. Неизвестни трудове от Евклид? Платон? Аристотел? Августин? Наред с безброй други, които впоследствие щяха да се смятат за основоположници на съответната област.

Никой не знаеше. И точно това правеше търсенето толкова примамливо. А и теориите на Джордж Хаддад, които предлагаха на Херман начин да подпомогне целите на Ордена. Политическата комисия вече бе решила как би могла да манипулира дестабилизацията на Израел за финансови изгоди. Бизнес планът им бе едновременно амбициозен и напълно осъществим.

Стига да можеха да докажат теориите на Хаддад.

Преди пет години Хаддад бе съобщил за посещението на човек, назовал се Пазител. Израелските шпиони бяха предали информацията в Тел Авив. Евреите както винаги бяха реагирали твърде емоционално и незабавно се бяха опитали да убият Хаддад. За щастие, американците се бяха намесили и Хаддад все още бе между живите. А Херман бе не по-малко благодарен, че неговите американски политически източници вече бяха склонни на преговори и наскоро бяха потвърдили тези факти, добавяйки и нова информация, поради което Сейбър бе пуснат по следите на Котън Малоун.