И пета ще умре [bg]

Автор: Баркер Джей Ди
Серия: У4М #2
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: ПЛЕЯДА
ISBN: 978-954-409-405-8
Переводчик: Елена Павлова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «И пета ще умре [bg]». Краткое содержание книги:

Трупът на млада жена е открит в замръзналото езеро в Джаксън Парк. Полицията бързо я идентифицира — Ела Рейнолдс, изчезнала преди три седмици. Как се е озовала там? Та нали езерото е заледено от месеци? А още по-озадачаващи са две открития: първо, Ела се е удавила в солена вода, второ — тя е с дрехите на момиче, изчезнало преди по-малко от два дни. Докато колегите му от чикагската полиция се опитват да разгадаят мистерията, Портър тайно продължава издирването на У4М (убиецът „Четирите маймуни“). Щом федералните научават за „подмолната му дейност“, временно го отстраняват и разследването е поверено на партньорите му Клеър и Наш. Портър е обсебен от желанието да залови Бишъп, ала разполага само с една неясна фотография. Снимка, която го отвежда от Чикаго в Ню Орлиънс… и в свят, по-жесток, отколкото си е представял. Много скоро той разбира, че единственото по-страшно от ума на сериен убиец е умът на жената, която го е родила… Невъзможно е да играеш ролята на Бог, без да опознаеш Сатаната. Информация за автора Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му вече са издадени в много страни, а правата за заснемането им — откупени от филмови и телевизионни компании.

Перейти на страницу:

Портър знаеше всичко за Карнеги, другата дъщеря на Талбът. Тя редовно се бе появявала във вестниците преди смъртта на баща си. Постоянни купони и арести — важен елемент от обществената сцена на Чикаго, и то не от най-добрите.

— Тя пък приказва гадости за мен по социалните мрежи и във всяко интервю, което дава, стига да й се отвори шанс — продължи Емъри. — Нарича ме Копелето Кучка. Завършва всяка публикация с хаштаг #копелетокучка. Не съм я срещала лично, а тя се държи така, сякаш ще ми извади очите на улицата, стига да ни се пресекат пътищата.

При тези думи сълзите рукнаха и Портър прегърна момичето през раменете.

След около минута тя избърса очи.

— Държа се егоистично, само за себе си приказвам. Ами вие? Как се справяте? — попита Емъри. — Чух за онези момичета. Вестниците твърдят, че са жертви на У4М. Че е нямало да бъдат отвлечени, ако не сте били вие. „Трибюн“ всъщност заяви, че лично сте пуснали Бишъп да избяга, което е глупаво. Аз ли не знам.

— Не е У4М.

— Така ли?

— Не е — повтори Портър.

Емъри преглътна сълзите и се усмихна с усилие.

— Ще ги намерите. Нали намерихте мен?

Детективът много се надяваше тя да е права.

Беше минал почти час. Трябваше да тръгва.

Емъри някак си го разбираше. Тя се надигна от дивана и когато той я последва, го прегърна силно и сърдечно.

— Не мога да говоря с психиатър. Може ли да си приказваме от време на време? Ако сте готов да ме изслушате?

— Определено би ми харесало.

— Аха. И на мен!

Когато Портър излезе от Флеър Тауър, имаше чувството, че ямата в сърцето му се е запълнила поне мъничко.

Лили

Ден втори, 12:19 ч.

— Не! Стига толкова! — изпищя Лили.

Мъжът въпреки това посегна към нея, големите му длани задърпаха завивката, в която се беше загърнала.

— Трябва да продължим! — настоя той.

Лили драпаше по влажния под, подхлъзна се, краката й се пързаляха, опитваше се да намери сцепление по мокрия бетон. Озова се в най-задния ъгъл на клетката си, неспособна да избяга по-надалеч.

— Моля те, спри!

Нямаше къде по-нататък да отиде.

Мъжът вдигна електрошока и го насочи срещу нея. Натисна копчето и Лили видя светкавицата да прескача между двата метални рога. Във въздуха замириса на озон.

— Още един час и после ще го повторим, обещавам. Обещавам! — опита се да каже тя, но трепереше толкова силно, че от устата й се изсипаха само няколко неразбираеми срички, фрагменти от думи.

Ако повтореха потапянето, това щеше да е четвъртият — не, петият път. Не, чакай, може би третият. Не беше съвсем сигурна. Мислите й не искаха да се подредят, съзнанието й се беше превърнало във възел — нещо, което спираше нормалната работа на мозъка й. Бели люспи прелитаха пред очите й и я затрудняваха да вижда какво става наоколо — снежна буря в мазето, така изглеждаше, вихър от мъгла и сивота.

Мъжът се пресегна към нея през снега, разтворил пръстите на лявата си ръка.

— Сега, докато сме съвсем близо.

С другата ръка поднесе електрошока на сантиметри от Лили, практически го опря в гърлото й. Тя не беше в състояние да понесе болката от поредната екзекуция. Имаше чувството, че огън обхваща костите й, изяжда я отвътре навън. Болка, по-лоша от смъртта.

Знаеше и какви усещания идват тогава. Когато умираш.

Похитителят пъхна електрошока в лицето й и натисна копчето близо до окото й.

— Добре! — извика тя. Или поне се опита. Само съскане напусна гърлото иззад тракащите й зъби.

Мъжът се отдръпна, макар и малко. Със свободната си ръка се почеса по плетената шапка и по гнойния шев отдолу.

Лили се опита да стане, но краката я предадоха, подгънаха се, все едно са от желе.

Похитителят се пресегна и й подаде ръка. Ноктите му бяха изгризани до живеца, връхчетата на пръстите му бяха зачервени и подпухнали.

Лили се вкопчи в ръката му. Дланта му беше студена и лепкава. Тя не искаше да го докосва, но знаеше, че не може да стои сама — не и сега. А трябваше да се изправи. Трябваше да изпълни искането му доброволно, иначе просто щеше да боли повече. Той щеше да й причини повече болка.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?