Договорът „Паганини“ [bg]

26.

Една длан

Юна чука на останалите врати, но не научава нищо друго, освен че Пенелопе била кротка и почти срамежлива съседка, която участвала в годишните почиствания и събрания, но нищо повече. След това се връща по стълбите на третия етаж.

Вратата на апартамента на Пенелопе стои отворена. Криминалист от Тайните служби току-що е разглобил ключалката и е прибрал патрона в книжен плик.

Юна влиза, застава отстрани и следи съдебномедицинската експертиза. Обича да гледа как работят криминалистите, как системно снимат всичко, съхраняват следи и внимателно описват в протокола всеки етап. С напредването на разследването на местопрестъплението постепенно се унищожават следите. Постепенно се замърсява и се руши пласт по пласт. Важно е да се унищожават в правилна последователност, така че да се запазят всички доказателства и ключове към възстановяването.

Юна шари с поглед в добре почистения апартамент на Пенелопе Фернандес. Какво е правил Бьорн Алмскуг тук? Дошъл е веднага, след като тя е излязла. Сякаш е стоял скрит до вратата и е чакал да тръгне.

Може да е чиста случайност, но е възможно да не е искал да я срещне.

Бързал, срещнал детето на стълбите, нямал време да говори с него, обяснил, че ще вземе нещо, и останал в апартамента само няколко минути.

Вероятно го е взел, както е казал на момичето. Може би е забравил ключа за яхтата или нещо друго, което е пъхнал в джоба си. Или пък е оставил нещо. А може да е искал само да погледне, да провери нещо, да потърси телефонен номер.

Юна влиза в кухнята и се оглежда.

— Проверихте ли хладилника?

Млад мъж с козя брадичка вдига поглед:

— Гладен ли си? — пита на подчертан диалект от областта Даларна.

— Добро място за криене на неща — сухо отвръща Юна.

— Още не сме стигнали до него — казва мъжът.

Юна се връща във всекидневната и забелязва, че Сага все още говори пред диктофон в единия ъгъл на стаята.

Томи Куфоед налага самозалепваща се лента с взети влакна върху прозрачно фолио.

— Открихте ли нещо неочаквано? — пита Юна.

— Неочаквано? Да, стъпка на стената…

— Но нищо друго?

— Важното излиза на бял свят в лабораторията в Линшьопинг.

— Ще имаме ли становище до седмица? — пита Юна.

— Ако дяволски ги пришпорим — отговаря криминалистът и свива рамене. — Тъкмо щях да погледна лайстната, в която се е забил ножът, ще направя отливка на острието.

— Откажи се — мърмори Юна.

Куфоед мисли, че се шегува, и се разсмива, но после става сериозен: