Игрите на Палача [bg]

Тримата рейнджъри от ударната група спуснаха последното останало дете. Бърк сменяше пълнителя, а другите двама проверяваха банята. Тогава допълзя Тина.

От младата хубава италианка не бе останало нищо. Дрехите и плътта й бяха разкъсани. Лявата й буза бе отнесена и се виждаше костта. От многобройните й рани течеше кръв. Дясната й ръка висеше безжизнено без пръсти, лявата обаче държеше „Скорпиона“. Дулото му се залюля и тя стреля.

Времето като че ли забави хода си. Младият лейтенант не можеше да направи нищо. Изригна огън и той почувства мощен удар в гърдите. Бърк се завъртя и се блъсна в стената.

Това, което бе останало от Тина, издаде гъргорещ звук и „Скорпионът“ се изплъзна от ръката й. Пръстите й посегнаха към гърлото и задраскаха безполезно по куката, която излезе от него. После падна по гръб и стъпалата й забарабаниха по пода, докато тя умираше.

С ръце, здраво стиснали импровизираната от анкерпласт дръжка на куката, Мора О’Фарел я измъкна от тялото на Тина и отново я заби и после пак, и пак, докато един от рейнджърите не я спря.

Внимателно вървяха сред развалините. За Фицдуейн беше немислимо как може някой да оцелее след разрухата в коридора. Едва ли имаше място по пода, стените и тавана без следа от шрапнел или дупка от патроните „Глейзер“.

Специализиран екип, въоръжен с камери и фотоапарати заснимаше всяка подробност. Винаги можеше да се научи нещо ново.

Дитер лежеше по лице. Локвичката кръв около него бе изпъстрена с парчета мазилка и отломки. Целият му гръб бе покрит с рани от дъжда куршуми, който бе последвал първоначалния изстрел. Фицдуейн се наведе и огледа дясната китка, на която имаше златна гривна и след това лявата, сваляйки тежкия златен часовник. Стъклото му бе непокътнато и все още работеше.

Стълбището бе почти раздробено.

— Не мога да разбера как се е качила горе — чудеше се Килмара. — Ще вземем подвижна стълба. Проклет да съм, ако си рискувам врата сега, когато най-опасното свърши.

Двама рейнджъри донесоха една от сгъваемите стълби и я подпряха на стърчащата площадка.

Тялото на младата италианска терористка, ако разбира се националността й отговаряше на истината, колкото и името й, лежеше на прага в спалнята. Сякаш през него бе минала някаква адска косачка. Кръвта от многобройните рани на гърлото и шията й се бе стекла около главата й като зловещ ореол. Макар че бе подготвен за това, което щеше да види, Фицдуейн усети, че му прилошава.

Килмара излезе от банята с влажна кърпа в ръка.

— Сега е мой ред — каза той.

Повдигна дясната ръка на трупа и изтри слоя съсиреци. От тялото се носеше миризма на кръв, изпражнения и парфюм. Забеляза, че парче от граната или куршум се бе врязало в китката и бе оставило дълбок белег в плътта й. Попи внимателно краищата на раната. Светлината беше слаба. Разчитаха на прожекторите зад прозореца. От десния джоб на униформата си той извади фенерче и насочи лъча му към безжизнената ръка.