Игрите на Палача [bg]

— Къде? — попита Килмара.

— Не мога да определя — казаха от подслушвателния център. — Звукът не е ясен. По дяволите, мисля, че току-що ритна перилата. Момент! Да, тя се движи — слиза по стълбите.

— Дитер е на мушката — докладва командирът от черешоберачката.

— Du Arschloch!8 — изкрещя Дитер. — За идиоти ли ни смяташ? Или ще приемете условията ни, или още сега ще убия едно от децата. Ясно ли е?

Браниган не отговори веднага. Лицето му бе обляно в пот и той имаше вид на болник.

— Крец — каза той. — Крец, за Бога недей! Остави заложниците!

— Плюя на твоя бог! — каза Дитер. — Ще следвате нашите указания точно! — той вдигна палец към Тина и й махна да дойде.

Шестимата рейнджъри бяха преминали успешно осветената зона и се спотаиха в тъмните сенки около къщата. Поставиха трите стълби на задния прозорец на главната спалня и първите трима започнаха да се изкачват. Останалите заеха стрелкови позиции, за да ги прикриват, ако се наложи.

— Тя тръгва към телефона — съобщиха от подслушвателния център.

— Виждаме края на рамото й — докладваха от черешоберачката, — но не е достатъчно за добър изстрел.

Първите трима от ударната група стигнаха до прозореца и прикрепиха към стъклото рамка от тънка лента експлозив. При детонация силата от удара щеше да разбие стъклото и всички парчета щяха да паднат върху завесите.

— Ударна група готова! — каза Бърк.

— По дяволите, май наистина излиза вятър — каза командирът на снайперистите.

— Предна група, готови за действие! — заповяда Килмара.

— Предна група готова! — отговори командирът на групата. Тримата рейнджъри бяха застанали срещу вратата с насочени към малкото прозорче базуки.

Гранатите бяха запалителни и с паралитично действие. Трябваше да се взривят на горния край на стълбите и да образуват защитна стена между Тина и заложниците.

— Заложниците са в главната спалня. Няма промяна на положението — съобщиха от подслушвателния център.

— Добре, съгласни сме — продължи Браниган. — Хеликоптерът ще дойде точно в осем сутринта. Ще трябва да изчакате дотогава, за да може да стигне от базата си до нас. Не е предназначен за нощно летене.

— Вие ирландците сте толкова изостанали! — каза Дитер язвително и се усмихна на Тина. Тя се изсмя.

— Хеликоптерът е немски — обясняваше Браниган, без да се замисли. Явно смяташе, че не може още дълго да поддържа разговора. Даде знак с ръка да побързат.

— Дитер е на прицел, също и рамото на Тина — каза командирът от черешоберачката, — готови сме за стрелба.

— Черешоберачката, огън! — заповяда Килмара.

Зеленият куршум влезе в главата на Дитер откъм темето му и излезе от горните му зъби и черния мустак. Той се олюля и от устата му бликна кръв. Все още държеше слушалката в ръка и очите му бяха отворени, но беше мъртъв.