Готвачът [bg]

— Единствената ми и неповторима сестра Емили, може би — отвръща той. — Братовчед ни Дейвид със сигурност. Моят основен приоритет е „Птит Ами“ и уроците по летене, когато имам възможност. Онези двамата са членовете на семейството, които не спират да разширяват империята.

— И не са само ресторанти — изтъквам. — По кулинарните блогове се говори, че семейството ви е започнало да се разпростира и към други звена на снабдителната верига. Инвестиция във ферма за органично цвекло в Полина. Хуманна люпилня за пилета в Хамънд. Фабрика за обработка на морски дарове в Пайнс Вилидж. Пропуснах ли нещо?

Наблюдавам реакцията му отблизо. Той обаче е непоклатим.

Казва:

— Абсолютно. Колкото повече контрол имаш над снабдителната верига, толкова повече контрол имаш над качеството. И печалбата. Поне те така виждат нещата.

— Звучиш, сякаш не си съгласен.

— Аз ли? — отвръща той. — Огледай се. Аз съм чревоугодник по душа. Не корпоративен нашественик. Ако това е темата, която искаш да обсъждаме, Кейлъб, съжалявам. Май си избрал грешния Нийдъм.

— Чакай само да изясня — не се предавам аз. — Фермата, люпилнята, фабриката — твърдиш, че нямаш никакво финансово участие в тях, така ли?

Той отговаря:

— Не мисля. Но не мога да ти потвърдя със сигурност.

Поглеждам го объркано. Що за успешен бизнесмен не знае какво съдържа собственото му портфолио?

— Искам да кажа — продължава той с тона на начален учител, обясняващ на глупав ученик какво е атом, — че е възможно да притежавам някакво малко финансово участие в тях. Финансите на семейство Нийдъм са сложни. Имаме осемдесет и пет годишна история в ресторантьорския бизнес в града. Четири поколения. Десетки деца, братовчеди, съпрузи и съпруги, бивши съпрузи и съпруги… и далеч не всички се разбират помежду си. Изгубил съм бройката на съдебните дела, арбитражите и извънсъдебните споразумения, през които сме минали. Парите ни са разпределени по повече съвместни тръстове и „подвижни фидуциарни инструменти“, отколкото са скаридите в Залива.

Разбирам какво иска да каже.

— Басирам се, че в Деня на благодарността ви е малко неловко около масата.

— Де да беше така — поклаща глава той. — Нещата са толкова зле, че много от нас даже не понасят да са в същата стая с други. Да седнем около една маса на семеен празник? Забрави.

Докосвам го съчувствено по ръката. Поредният номер от техниките за разпит.

— Чувал съм такива слухове — признавам. — Съжалявам, че са истина.

Той понижава глас и тъжно свежда глава.

— Ако знаеше и половината от нещата, които стават в това семейство, Кейлъб… щеше не само да съжаляваш. Щеше да се притесниш. Навярно дори щеше да ги споделиш с някой от приятелите си от полицията.

Нима? При тези думи наострям уши. Опитвам се да не го показвам, но съм се плъзнал към ръба на седалката.