Готвачът [bg]

Глава 29

Вечерната смяна едва е започнала, а опашката стига до ъгъла.

За щастие, тя не е за „Готвачът убиец“. Пак съм в Гардън Дистрикт — дома на „ЛБД“, Лукас Дод и непоносимо красивата Ванеса Маккиън. Величествени, красиви имения се редят на всяка улица, скрити зад дъбове с гъсти корони, полюшвани от бриза. Когато някой каже, че във въздуха на Ню Орлиънс витае магическия дух на Стария свят, имат предвид точно тази атмосфера.

Проправям си път до началото на опашката и влизам в „Птит Ами“ — престижен, но ненатрапчив ресторант с креолска кухня, подслонен в старинен салон — бивш бардак, боядисан в цвета на лимонов пай. Обзавеждането е елегантно, но свежо. Сервитьорите разнасят храната на сребърни подноси по масите, пълни с местни знаменитости и богаташи. От тавана висят старинни кристални полилеи. В ъгъла джаз квартет свири жизнерадостна мелодия.

А през въртящите се врати зървам мършавата фигура на четиресет и шест годишния собственик на ресторанта Били Нийдъм да се движи плавно като танцьор, който изнася представление пред отбрана публика. Били отвори ресторанта преди няколко години и мястото вече се е превърнало в институция.

Сред старинните и съвременни снимки във фоайето има такива на Били в компанията на разни знаменитости, както и няколко панорамни снимки на града и на Гардън Дистрикт от въздуха, дори две снимки на Били в пилотската кабина на малък самолет, с пилотски очила на носа и радиослушалки, ухилен и вдигнал палец.

Пристъпвам към чаровната салонна управителка, облечена с черна блуза без ръкави и черни панталони, и изпреварвам всичко, което би могла да каже:

— Знам — започвам. — Нямам резервация, а при вас всичко е резервирано до Коледа. Само че аз не съм дошъл да вечерям. Искам само да поговоря с Били.

Усмивката на управителката не трепва, но молбата ми очевидно я шокира.