Погребани тайни [bg]

Скоро Дороти се обади и каза:

— Боя се, че не разполагам с отговорите, които ти трябват.

— Защо не?

— Погледни си компютъра.

Върнах се при бюрото и видях на монитора четири снимки на стълбището до предната и задната врата на мансардата. Видях, че всъщност не са снимки, а записи от различните камери. Под всеки прозорец бяха записани датата, часа и някакви други цифри, които не ми изглеждаха важни. Някак си Дороти бе успяла да ги качи на компютъра ми от разстояние.

— Как успя? — попитах аз.

— Добрата магьосница никога не издава тайните си — отвърна тя и курсорът на мишката започна да се движи сам, ограждайки първите два прозореца. — Тук не е ставало нищо интересно. — Прозорците изчезнаха. — Гледай сега.

Останалите два прозореца се увеличиха толкова, че заеха по-голямата част от монитора.

— Влезли са в апартамента ти в 8.22 часа.

Погледнах часовника си.

— Добре.

— Ето сега, 8.31 и… 30 секунди.

Двата прозореца се преместиха с няколко кадъра напред и внезапно в центъра на всеки от тях избухнаха червени искри, които се разраснаха и заличиха целия образ.

— Лазер — казах аз.

— Точно така.

След минута картината се възобнови, но вече не се виждаше нищо, освен празното стълбище.

— Тоест, все още не знаем как са влезли — казах аз. — Това обаче ни разкри нещо полезно.

— Какво? Че знаят как да повредят камерите? Това го пише навсякъде из мрежата.

— Не. Знаели са къде са камерите.

— И какво от това?

— Не са налучквали, действали са бързо и ефективно. Няма как да заслепиш камерите, ако не можеш да ги откриеш. Знаели са точно къде да търсят.

— Е, и?

— Камерите са скрити — обясних аз. — Едната в детектор за дим, а другата — в отдушник. Тази в детектора не е особено оригинална, ако човек знае какво се намира на пазара, но другата е по поръчка — фиброоптична, дебела към половин сантиметър, нужни са сериозни умения, за да я улучиш от раз.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Докопали са схемите. Както и паролата ми.

— Може би са им ги дали от фирмата, която е инсталирала камерите.

— Възможно е. Може също да са ги взели от файловете ми. Тези в офиса.

— Невъзможно! — отсече тя. — Щях да разбера, че са влизали, Ник.

— Може би.

— Няма може би! — отсече твърдо Дороти, макар и с отбранителен тон. — Сигурно е!

— Нека се изразя така — те не просто са знаели точно къде са камерите, но и са успели да изключат алармата. Което означава, че са знаели кода.

— Получили са го от охранителната фирма.

— Там не знаят кода.

— Кой го знае?

— Само аз.

— Никъде ли не си го записал?

— Само в личните ми папки в офиса.