Fortune [bg]

Приключвам огледа на игралните маси — общо десетина. Игралните автомати, които тук наричат „Гладните тигри“, не ме интересуват, тъй като залозите не са достатъчно високи. Аз съм Цимбали и съм дошъл тук да търся петдесет милиона долара, а не да изкарам колкото за една баничка.

По същата причина решавам да игнорирам фан-тана (на масата се изсипва купа, пълна със седефени копчета, които започват да се броят по четири, като накрая остават едно, две, три или четири копчета; вие решавате на коя от четирите възможности да заложите). Трябва да си китаец, за да харесваш подобна игра, а и залозите започват едва от един хонконгски долар.

Отказвам се също от сик-по (залага се на зарове, хвърляни с чашка) и от кено — него го има и във Вегас и представлява нещо като тото, чиито изписани върху топчета за пинг-понг числа се теглят два пъти на час.

Известен интерес у мен предизвиква прословутото пайко. То се играе с плочки за домино, всъщност с нещо като плочки за домино, украсени с идеограми. Но въпреки обясненията на една от служителките в казиното, няколко минути наблюдение са достатъчни да ме убедят, че никога нищо няма да разбера от тази игра, ако ще да ѝ посветя десет години от живота си. Освен това външността ми на западняк ми коства няколко подчертано недружелюбни погледи. Предпочитам да се оттегля.

Време е да се заловя сериозно за работа. Поглеждам часовника си — остават ми пет часа и петнайсетина минути. Мога да избирам между бакарата (която тук не се играе в отделна зала), крапса, блекджека, наричан тук понтун, рулетката, топката и железопътната линия. Рулетката и топката са категорично прекалено пасивни. Спирам се на блекджека.

Няма опасност да ме заболи глава от това, което знам за него — играе се срещу казиното и е необходимо общият сбор от картите, които ви дават, да достигне двайсет и едно. За двайсет и пет минути загубвам (при таван, фиксиран на петстотин хонконгски долара) някакви си четиринайсет хиляди долара. Сменям масата. Това не помага — загубата нараства на двайсет и седем хиляди. За сметка на това обаче проумявам някои прости правилца, за които, бидейки пълен дебютант, изобщо не съм подозирал: в общи линии, номерът е да знаеш кога да „останеш“ на картите, дадени ти от банката. Отново сменям масата, за да изпробвам новопридобитите си познания — намалявам загубата на двайсет и четири хиляди. Така е по-добре. Определям си петнайсетина допълнителни правила и наваксвам до седемнайсет хиляди. Едно движение с брадичката на крупието ме кара да застана нащрек — явно ставам опасен, в смисъл че започвам прекалено много да печеля. Тук е Макао и знам добре какво им се случва на онези, които упорстват да прибират парите на заведението — в един момент чисто и просто им отнемат ръката, независимо дали това им харесва, или не.