Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
– В полицейските доклади за месторабота е посочила „Топсейл Телемаркетинг“. На пристанището. Обаждат им се за разни боклуци, които се продават по нощните реклами. Тренажори и такива неща. Така или иначе, това е почасова работа. Работиш, когато искаш. Само че през последните пет месеца Реджи не е работила там нито ден.
– Искаш да кажеш, че върти номера, така ли?
– Следих я през последните три нощи и…
– Какво си правил?!
Обърнах се да го погледна. Ако пипнеха частен детектив, работещ за адвокат, да следи жертва на насилие, можеше да се стигне до адски сериозно наказание и за всичко щях да платя аз. Прокуратурата само трябваше да ме обвини в тормоз и сплашване на жертвата и щяха да ми лепнат неуважение към съда по-бързо, отколкото пустинният вятър Санта Ана нахлува през прохода Сепулвида. Като жертва на престъпление, Реджи Кампо беше неприкосновена, докато не с изправеше на свидетелската катедра. Едва тогава щеше да бъде моя.
– Не се бой, не се бой – успокои ме Левин. – Следих я много отдалече. Много отдалече. И се радвам, че го направих. Синините, подутините и всичко останало, или са изчезнали, или си слага много грим, защото на оная госпожичка й идват много гости. Мъже, сами, по различно време на нощта. Явно се опитва да вмества поне по двама на вечер в програмата си.
– В баровете ли ги забърсва?
– Не, седи си вкъщи. Тия типове трябва да са й редовни клиенти или нещо подобно, защото знаят пътя до вратата й. Записал съм номерата на колите им. Ако се наложи, може да им отида на гости и да ги поразпитам. Освен това заснех малко нощно видео, обаче още не съм го прехвърлил на диск.
– Не, засега изчакай с разпитите на тия хора. Може да стигне до нейните уши. Трябва много да внимаваме с нея. Не ми пука дали ни върти номера.
Отпих нова глътка кафе и се опитах да реша как да процедираме с тия сведения.
– Сигурно си я проверил, нали? Има ли досие в полицията?
– Не, чиста е. Предполагам, че е нова в играта. Нали знаеш как е с тия жени, дето искат да станат актриси. Просто те всмуква. Сигурно е почнала с малко помощ от един или друг мъж, после й е станало професия. От любителка е станала професионалистка.
– И това го няма в докладите, които си намерил, така ли?
– Не. Както ти казах, ченгетата не са си дали труда да направят проверка. Поне засега.
– Щом се е издигнала от любителка до професионалистка, може да е стигнала и до идеята да прецака човек като Рулей. Той кара хубава кола, носи хубави дрехи… видя ли часовника му?
– Да, „Ролекс“. Ако е истински, момчето носи десет бона на китката си. Може да го е видяла на бара. Може би тъкмо затова го е избрала от всички останали.
Бяхме се върнали при съда. Трябваше да потегля към центъра. Попитах Левин къде е паркирал и той упъти Ърл към паркинга.
– Всичко това добре – казах. – Но Луис явно не е излъгал само за университета.
– Така е – съгласи се детективът. – Той е знаел, че ще получи услуга срещу заплащане. Трябваше да ти го каже.
– Да, а сега аз ще трябва да му го кажа.
Спряхме до тротоара пред платен паркинг на „Акейша“. Лезин извади една папка от куфарчето си. С ластик към външната корица беше прикрепен лист хартия. Той ми подаде папката и видях, че документът е фактура за близо шест хиляди долара – хонорар за осем дни детективски услуги и разходи. Чутото през последния половин час си струваше цената.
– Вътре е всичко, за което приказвахме преди малко, плюс копие на записа от „Морганс“ – осведоми ме Рол.
Колебливо я поех. С това си действие навлизах в областта на придобиването на веществени доказателства. Ако не я приемех и оставех всичко при Левин, щях да разполагам с буфер, свободно пространство за маневриране с прокурора.
Посочих фактурата.
– Ще я дам на Лорна и тя ще ти прати чека.
– Как е тя? Липсва ми.
Когато бяхме женени, Лорна често пътуваше с мен и идваше в съда да ме гледа. Понякога, когато нямах шофьор, тя сядаше зад волана. Тогава Левин я виждаше по-често.
– Много си е добре. Все същата Лорна.
Той открехна вратата, обаче не слезе.
– Искаш ли да продължа да се мотая около Реджи?
Това беше въпросът. Ако отговорех утвърдително, щях да изгубя всякаква възможност да отрека, в случай че нещо се прецакаше. Защото вече щях да знам какво върши Рол. Поколебах се, ала после кимнах.
– Много отдалече. И не използвай други хора. Имам доверие само на теб.
– Не се бой. Сам ще се заема с това. Друго?
– Левакът. Трябва да открием кой е господин Хикс и дали участва в играта, или е просто поредният клиент.