Адвокатът с линкълна
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Mickey Haller #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокатът с линкълна». Краткое содержание книги:
Холър е „мобилен“ адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори – всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност – то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и „правосъдие“.
Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.
После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си – този път, за да спаси собствения си живот.
„Адвокатът с линкълна“ е поразителна проява на писателско майсторство – най-човечният, завладяващ и смайващо изненадващ роман на писателя, когото „Пъблишърс Уикли“ нарича „съвременният Достоевски на криминалната литература“.
Монетата имаше и обратна страна. Много хубаво не беше на хубаво. Записът пряко противоречеше на показанията на жертвата пред полицията, че не е познавала мъжа, който я е нападнал. Това я компрометираше, изобличаваше я в лъжа. Трябваше само една лъжа, за да се спечели делото. На такива неща като тоя диск им виках „ходещи доказателства“. Той щеше да приключи делото още преди да се е стигнало до процес. Моят клиент щеше да си отиде по живо по здраво…
И заедно с него – моят тлъст хонорар.
Левин пак превърташе записа напред.
– Сега гледай това – привлече вниманието ми той. – Мацката и господин Хикс се разкарват в девет. Обаче го наблюдавай, когато се надигне.
Детективът беше насочил фокуса към Кампо и непознатия. Когато часовникът показа 20:59, той превключи на забавен кадър.
– Добре, канят се да си тръгват – продължи Рол. – Наблюдавай ръцете му.
Послушах го. Мъжът отпи последна глътка, като силно отметна глава назад и пресуши чашата си до дъно. После се изсули от столчето, помогна на Кампо да слезе от своето и двамата излязоха от кадър надясно.
– Какво по-точно? – попитах. – Какво пропуснах?
Левин върна записа назад, докато стигна до момента, в който непознатият допиваше чашата си. После замрази кадъра и посочи екрана. Мъжът се беше опрял за равновесие с лявата си длан на бара.
– Пие с дясна ръка. А на лявата си китка носи часовник. От всичко това изглежда, че е десняк, нали така?
– Да и какво от това? Травмите на жертвата са нанесени с Удари отляво.
– Помисли какво ти казах.
Замислих се. И след няколко секунди ме осени.
– Огледалото. Всичко е наопаки. Той е левак.
Левин кимна и замахна във въздуха с левия си юмрук.
– Това може би още сега приключва целия случай. – Само дето не бях убеден, че това е много добра перспектива.
– Честит Свети Патрик – поздрави ме с ирландския си акцент Левин. Явно не се сещаше, че губя лесна печалба.
Отпих голяма глътка горещо кафе и се опитах да измисля някаква стратегия за записа. Не виждах начин да го запазя в тайна за процеса. Ченгетата все някога щяха да направят допълнителни разследвания и щяха да узнаят за него. Ако се опитах да го задържа, това можеше да ми изиграе лоша шега.
– Още не знам как ще го използвам – наруших мълчанието аз. – Обаче мога да те уверя, че господин Рулей, майка му и Сесил Добс ще бъдат много доволни от теб.
– Предай им, че винаги могат да изразят благодарността си финансово.
– Добре, нещо друго за записа?
Левин отново го включи на бързи обороти.
– Почти нищо. Рулей прочита салфетката и запомня адреса наизуст. После, се помотава там още двайсетина минути и се разкарва, като оставя пълна чаша на бара.
Той намали скоростта, за да ми покаже момента, в който клиентът ми си тръгваше. Луис отпи глътка от пълната си чаша мартини и я остави на бара. Взе салфетката на Реджи Кампо, смачка я в длан и я хвърли на пода, докато се изправяше. После си тръгна.
Левин извади диска и го пъхна в найлоновия джоб. След това изключи плеъра и го прибра.
– С това изчерпахме видеоматериалите, които мога да ти покажа тук.
Пресегнах се през облегалката и потупах по рамото Ърл, който седеше със слушалки в ушите. Той извади едната и се озърна назад към мен.
– Да се връщаме в съда – казах аз. – Остани със слушалките.
Шофьорът се подчини.
– Какво друго? – попитах Левин.
– Реджи Кампо – отвърна детективът. – Мацката не е невинна като Снежанка.
– Какво си открил?
– Не става дума непременно за това какво съм открил. А какво мисля. Видя я на записа. Единият мъж излиза и тя праща любовни бележки на друг, който е сам на бара. Освен това, направих някои проверки. Актриса е, обаче в момента не работи като такава. Или пък може да се каже, че ходи на частни прослушвания.
Той ми подаде професионален фотоколаж, на който видях Реджи Кампо в различни пози и роли, от ония, дето се пращат за кастинг. Най-голямата снимка показваше лицето й в близък план – за пръв път я виждах без грозните синини и подутини. Тя беше изключително привлекателна жена и нещо в лицето й ми се стори познато, обаче не успях да се сетя какво. Зачудих се дали не съм я виждал в някой телевизионен сериал или реклама. Прелистих страницата със снимката и прочетох участията й. Бяха в сериали, които не бях гледал, и в реклами, които не си спомнях.