Хронолитите [The Chronoliths - bg]

Първоначалната светлина ознаменува появата на завеса от бързоменящи се цветове — синьо, зелено, което премина в червено и виолетово, — увиснала над града и изпълваща стаята, в която седяхме в зловещ сумрак.

— Деветнайсет часът и седем минути — обяви Сю. — Отбележете.

— Взе да застудява — рече Морис. — Усети ли?

Струваше ми се, че температурата в стаята бе паднала с няколко градуса. Кимнах.

Зад мен един от израелските агенти се размърда и неволно посегна към оръжието си. Светлината изчезна също толкова бързо, колкото се бе появила, и после…

После хронолитът просто вече беше тук.

Изникна отвъд Купола на скалата, по-висок от хълмовете, заплашително голям, бял като лед на лунна светлина.

— Контакт! — извика някой при мониторите. — Имаме спад на фоновата радиация. Външната температура пада катастрофално…

— Почакай — спря го Сю.

Ударната вълна накара стъклата да се огънат и прокънтя като гръмотевица. Почти веднага хронолитът изчезна в облак от бяла вихрушка, влагата, която термичният импулс бе превърнал в скреж. На няколко мили от нас гигантските температурни различия предизвикваха пропукване на бетона, разрушаваха дървени подпори и със сигурност унищожаваха всички живи същества, останали в забранената зона. (Такива със сигурност имаше — котки, кучета, поклонници, невярващи.)

Централната буря породи исполинска бяла вълна: скреж, която се катереше по Юдейския хълм с бързината на горски пожар и градските светлини започнаха да гаснат сред искри от къси съединения. Облакът обгърна хотела — силен, бърз вятър разтърси прозорците. Изведнъж в стаята се възцари мрак, а мониторите затрептяха като отразени в езерна повърхност звезди.