Смела любов
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смела любов». Краткое содержание книги:
— Господи, какво е станало с лицето ти?
Бен трепна, внезапно осъзнавайки болката, и вдигна ръка към пребитото си лице. Едното му око беше подуто и почти затворено, устната му беше разцепена, носът му като че ли беше смазан.
— Трябваше да видиш другия — каза той и се ухили широко. Заболя го и изпъшка.
— Има вода в каютата ти, върви се погрижи за раните си — каза Джереми. — Сандъците ти пристигнаха по-рано, в последната каюта, в края на коридора. Ами момчето? Има ли багаж?
— Не — отвърна Бен, отказвайки да погледне моряка в очите. — Дрехите му са опаковани в сандъците ми.
И бутна Тиа към тяхната каюта.
— Къде ме водиш? — запита тя, когато си възвърна дар слово. — Няма да се махам от Англия.
— Ще идеш където те водя — изрече той троснато.
Бяха в малката каюта, определена за тях, лице в лице, разярени и решителни.
В последните няколко часа Бен беше стигнал до поразителния извод, че не може да остави Тиа в Лондон. Животът й беше в опасност. Той самият не можеше да остане в Англия да се грижи за нея, защото трябваше да се върне у дома. Единствената алтернатива, както я виждаше, беше да я вземе със себе си и да я държи в безопасност, докато не разгадае мистерията й.
— Тръгвам си… сега — обяви тя, отваряйки вратата.
Когато Бен не я последва, тя му метна самодоволна усмивка и се затича по стълбата, водеща към палубата. Когато стигна до мястото, където трябваше да бъде дъската, тя замря в смаяно мълчание, виждайки как водната шир става все по-голяма и по-голяма, а Лондонското пристанище се смалява в далечината. Докато двамата с Бен бяха спорили долу в каютата, „Марта“ беше вдигнала котва и беше отплавала с отлива.
— Австралия ще ти хареса — изрече Бен, заставайки зад нея.
— Дяволите да те вземат! Ти си един проклет тиранин, Бен Пенрод. Никога не съм казвала, че искам да ходя в тая проклета езическа страна.
— Искаш да те оставя на произвола на онези, които толкова много искат да те хванат ли? Което, ако си забравила, така и не благоволи да ми разясниш. И ако бях на твое място, щях да внимавам какво говоря. Не искам хората да казват, че съм се оженил за уличница.
— Оженил! Ти… ти си полудял. Не съм ти съпруга и двамата знаем, че няма вероятност да стана.
— Ще бъде дълго пътуване, Тиа, а хората не са глупави. Скоро капитанът и другите пътници ще започнат да си задават въпроси за тебе. Ако те представя като моя съпруга, нещата ще бъдат много по-прости, в края на краищата. — Тази идея му беше хрумнала внезапно, но му хареса. — Досега само Джереми те е видял, но няма да каже как си се качила на борда на кораба му.
— Ами дрехите? — запита Тиа, изненадана, че той я иска, макар да няма никаква полза от това.
Можеше да се прави на момче и тук, както го беше правила в Лондон.
— Донесох всичко, което бях ти купил в Лондон — изрече самодоволно Бен. — Смятах да дам нещата на Кейси, защото повечето от тях изобщо не са обличани.
От предишните им разговори Тиа знаеше, че Кейси е съпругата на Деър, а Бен я смяташе за образец на красота и добродетел.
— Очевидно нямам избор и трябва да отида в Австралия, но имам известен контрол над действията си — изрече тя, сваляйки каскета си, за да разтърси златистата си грива от букли. — Няма да ти бъда любовница. Ще споделяме каютата, но само със сила можеш да ме принудиш — и се изчерви — да ти позволя да използваш тялото ми. Ако бях искала да бъда играчка на някой мъж, щях да си остана… е, няма значение, тази част от живота ми отмина. Щом стигнем в Австралия, ще си намеря работа и ще си създам нов живот, само за себе си. Без никакви мъже да ми усложняват живота. Може би си прав — допусна тя неохотно. — Може би заминаването за Австралия е най-доброто, което мога да направя.
Бен зяпна, загледан в Тиа. Шест месеца в една каюта и да не се люби с нея? Глупости.
— Ще видим, скъпа, ще видим — усмихна се той загадъчно.
8
Бен беше раздразнен. Тиа се беше отпуснала на леглото и веднага беше заспала. В последните две нощи почти не си беше почивала и силите й бяха стигнали до края си. А начинът, по който Бен я беше влачил по безлюдните улици под дъжда, съвсем я беше довършил. Без да обръща внимание на мокрите дрехи, които лепнеха по нея като още една кожа, неискайки да спори с Бен за ролята й в неговия живот, тя се тръшна на леглото и моментално се подчини на съня.
— Малка вещица такава — измърмори Бен под нос, докато я гледаше. Не можеше да я остави да спи с мокрите дрехи, затова започна да събува обувките и чорапите й. Последваха ги напоените с вода панталони и блуза, после и късата долна риза. Когато тя остана съвсем гола, Бен вече се тресеше като болен от малария.