Смела любов
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смела любов». Краткое содержание книги:
Бен беше толкова погълнат от мислите си, че не забеляза жената, която се беше промъкнала боязливо до него. Едва когато тя докосна ръката му, той се обърна към нея. Превръзката на окото изпъкваше на слабото й изпоцапано лице. Бен веднага разбра коя е тя. Еднооката Берта. Беше чул Тиа да споменава за тази вещица.
— Ти ли питаш за едно хлапе? — запита Берта с писклив глас, от който косата на Бен настръхна.
— Да, имаш ли някакви сведения за мене?
— Е, зависи, приятел. Сведенията на старата Берта не са евтини.
Бен извади шепа сребърни монети от джоба си.
— Това става ли?
Единственото око на Берта пламна алчно. Но тя беше достатъчно умна, за да знае, че там, откъдето идват тези пари, има и още.
— Нека да са повече.
Бен се направи, че мисли върху думите й. После бръкна пак в джоба си и извади една златна монета. Берта посегна към нея, но Бен бързо я дръпна далече от нея.
— Откъде да знам дали информацията ти е вярна?
— Познавам хлапето, за което говориш — намекна хитро Берта. — Не е като другите хлапета, ако ми разбиращ какво искам да ти кажа.
Бен знаеше какво означава това.
— Говори. Къде да я намеря? И не се опитвай да ме измамиш, иначе ще съжаляваш.
— Това хлапе нощува при мене. Пазя го това изтърсаче колкото мога — изскимтя угодливо Берта.
— Обзалагам се. Къде живееш?
Тя го упъти как да намери един изоставен склад.
— Това копеленце не се появи снощи, обаче аз не съм виновна.
— Не си е дошла ли? Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че това неблагодарно същество избяга снощи и не се върна.
— Ако си направила нещо…
— Нищо не съм направила — изрече намусено Берта. — Само ела в склада, подозирам, че гладът ще подгони това неблагодарниче към къщи.
После, преди Бен да успее да й зададе още въпроси, тя грабна златната монета от ръката му, обърна се и изчезна. Тъй като вече имаше информацията, той не тръгна да я гони. Не го беше грижа нито за Еднооката Берта, нито за парите. Имаше само няколко кратки часа, за да намери Тиа, и поне сега знаеше, че е била видяна в старите си обиталища. Ако Еднооката Берта казваше истината, Тиа щеше привечер да се върне в склада. Бен се надяваше да е навреме. И че отсъствието й предната нощ не означава, че й се е случило нещо неприятно или че не се е хвърлила презглава в ситуация, с която не е била готова да се справи.
Бен намери склада, за който му беше разказала Еднооката Берта, сравнително лесно и се прикри в сенките край входа, очаквайки появата на Тиа. Когато се стъмни и тя не се появи, той започна да се безпокои. Времето му изтичаше и ако не се качеше на борда на „Марта“ преди полунощ, корабът щеше да замине без него. Следващият кораб за Австралия трябваше да замине след няколко седмици, затова не можеше да си позволи да се бави и да закъснее за качването. Заваля дъжд — мъглива завеса, която го смрази до кости и го изпълни с леден страх за благополучието на Тиа.
Когато заваля студеният дъжд, Тиа стигна до неизбежното заключение, че да се върне Берта беше за предпочитане пред това, да прекара още една нощ на открито под ледените дъждовни капки. Единствената й алтернатива беше да отиде при Бен и независимо колко много го искаше, не можеше и дума да става за такова нещо. Опасността не беше отминала. Опасност за него и за самата нея, което включваше и сърцето й, също както тялото й. Да отдаде сърцето си на Бен Пенрод беше рисковано и безполезно. Беше се научила по трудния начин, че не бива да се доверява на мъжете.
Навеждайки глава срещу острите иглички на дъжда и щипещия студ, Тиа полека тръгна по опустелите улици в посока към склада, който беше единственото убежище, с което разполагаше в този момент. Мъглата беше толкова гъста, че тя не усети каретата, която я следваше, или мъжа, който се беше притаил, треперейки, край входа на склада. Просто се радваше, че е наближила мястото, където ще получи топлина и комфорт, колкото и съмнително да беше на вид.
Когато каретата се приближи към нея, вратичката се отвори и двама мъже изскочиха от нея. Стъпките им бяха заглушени от трополенето на дъжда и когато сграбчиха Тиа изотзад, тя беше напълно неподготвена за атаката. Успя да издаде задавен вик, преди една мръсна ръка да запуши устата й и да я дръпне към очакващата карета. Но това беше достатъчно, за да алармира мъжа, който се укриваше край входа. Измръзнал и отчаян, Бен почти се беше отказал от надеждите си, когато забеляза дребната, свита на две фигурка, предизвикваща вятъра и природните стихии.