Гарион
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гарион». Краткое содержание книги:
Но накрая дори ловкостта на Родар беше подложена на изпитание. Обсадата на Крепостта продължаваше вече шест безконечни години, когато близнаците най-сетне намериха пасажа при Мрин, в който се определяше мястото на битката. Данните бяха доста мъгляви, но това е обичайно за Мрин. Там се казваше: „Детето на Светлината и Детето на Мрака ще се срещнат при стените на Златния град.“ Ключовата дума в пасажа беше „златен“. Тези от вас, които са виждали жълтите стени на Во Мимбре, знаят нейния произход.
Сега оставаше внимателно да направляваме генерал Керран и колегите му, докато накрая той сам стигне до правилното решение. Родар, който отново се престори, че е получил информация от шпионите си, начерта най-вероятния път, по който ще мине Торак, а ние останалите направихме всичко възможно да покажем колко нелогично е битката да се състои на друго място. Накрая Керран мушна с дебелия си пръст картата.
— Тук — каза той. — Трябва да обедините силите си, за да срещнете Кал Торак при Во Мимбре.
— Предполагам, че местността там е подходяща — каза крал Елдриг, като се опита да вмъкне и малко съмнение в гласа си.
Продължих в тази посока.
— Не е ли твърде равнинно там — възразих. — Няма ли да е по-добре да действаме с изненада като се укрием сред някои хълмове и клисури?
— Не е необходимо, Древни — обърна се към мен Чо-Рам. — Градът е достатъчно укрепен, за да спре войската на Кал Торак. Те ще дойдат откъм долината на река Аренд и ще обкръжат Во Мимбре за нова обсада. Ние ще ги нападнем от всички страни и ще ги смачкаме в стените. Генерал Керран е прав. Това е най-подходящото място за такава битка.
Двамата с Елдриг скалъпихме още няколко привидни възражения, после Бранд и Родар застанаха на страната на Чо-Рам и това реши въпроса. Беше твърде тежък начин на работа, но ние наистина нямахме избор.
Няколко вечери след като решихме къде ще се състои битката с Кал Торак, Поулгара дойде в стаята ми в посолството на Черек. Намери ме да ругая над моето копие от Кодекса на Мрин.
— Какво става с теб, татко? — попита. — През последната седмица си наострен като оса.
Ударих с юмрук по копието от Кодекса на Мрин.
— Ето това ми става! — изкрещях. — Тук няма никакъв смисъл!
— Така и трябва. Нали такъв е бил замисълът? Необходимо е било да звучи като пълна безсмислица. Защо не ми кажеш какво те мъчи? Може пък да ти помогна.
Поех си дълбоко въздух.
— Е, добре. Бранд е Детето на Светлината, поне в това събитие. Ако правилно съм схванал, той ще трябва да е на няколко места едновременно.
— Прочети ми този пасаж — каза търпеливо тя. — Нещо ми се губи смисълът, когато започнеш да пелтечиш.
— Добре, нека видим ти пък какво ще разбереш!
Разгънах свитъка, намерих отметката и й прочетох проклетия пасаж: „Детето на Светлината ще вземе камъка от неговото място и ще го прати на Детето на Светлината пред вратите на Златния град.“
— Това си е чист парадокс. А той не може да се случи.
— Аз не го тълкувам по този начин, татко. Колко трае едно такова събитие?
— Колкото трябва, предполагам.
— Може би векове? Години? Дни? Или пък само няколко минути, а може би един-единствен миг? Колко време ти трябваше да приспиш Зедар в Мориндланд? Нали онова е било събитие? Колко време наистина ти отне то, татко?
— Ами, не много. Накъде биеш, Поул?
— Имам чувството, че събитията траят само миг. Необходимостите са твърде силни при такива сблъсъци, за да продължи по-дълго. В противен случай вселената може да се разкъса на парчета. Пророчествата ни казват как да се подготвим и това може да трае няколко ери, но самото събитие може да бъде просто някакво решение, даже една едничка дума — „да“ или пък „не“. Мрин ни показва, че до последния сблъсък може да се стигне по един или друг път, зависи от избора, а вземането на решение трае само миг. Мисля, че това събитие не е единственото, което ще се състои само от едно решение. Всички са такива. Когато срещна Зедар в Мориндланд, ти реши да не го убиваш. Смятам, че това е било събитието. Всичко останало е просто подготовка.
(Сега нали ме разбирате, когато говоря за проницателността на Поул? Тя може би малко преувеличи нещата, но аз предпочитам да вярвам на обяснението й. А това превръща разговора ни в събитие, нали? Предполага още, че не е задължително събитията да включват сблъсък лице в лице между носителите на двете Необходимости. Ето тази теория със сигурност ще ви осигури постоянно главоболие.)