Бъдеще несъвършено

— Да, разбирам ви, но бих искал и вие да разберете положението ми. Отнася се за грешка и съм сигурен, че банката ще ми даде обезщетение за загубите. Но за да се проверят тези неща, е необходимо време и може да минат десет, петнадесет, двадесет дни, преди да се изясни всичко. А какво да правя през това време аз?

— Разбирам ви, разбирам ви наистина, но не мога. Кълна ви се. Какво друго бих целял освен да мога да ви помогна?

Господин Оливерос излезе от магазина страшно ядосан и разочарован. Същата сутрин беше обяснил своя случай в предприятието си и беше поискал аванс. Бяха му казали, че няма никакви проблеми да му го отпуснат, но къде щяха да го преведат, щом сметката му вече не съществува? Можеше да му открият друга, разбира се, всъщност вече беше подал молба по съвет на областния директор на банката, но формалностите щяха да продължат около петнадесет дни, а дотогава въпросът щеше да бъде вече разрешен, надяваше се той. Проблемът се поставяше сега. Докато нещата се уредят, от какво щяха да живеят? С какво можеха да покрият всички разходи, които вече се трупаха?

Влезе вкъщи. Навсякъде беше тъмно.

— Мила — извика той. Жена му се появи разплакана от дъното на тъмния коридор. — Какво става?

— Спряха тока — изхлипа тя, — защото не сме платили.

— О — възкликна господин Оливерос. — Не могат да го направят. Защо ги остави?

— Дори не са идвали. Обадиха се по телефона и ми казаха, че разписката за консумация на енергия е била върната, че трябвало да минем още днес през службата им, за да не се наложи да ни спрат тока. Опитах се да им обясня положението, но се оказа, че обаждането е било на запис. Изглежда, че целият процес е автоматизиран, защото точно в дванадесет часа, понеже не отидохме да платим, техният компютър е прекъснал захранването.