Генералният директор на банката огледа седмината висши служители, които бяха наобиколили писалището в кабинета му. Масата беше отрупана с полупълни пепелници и с полупразни чаши с уиски. Цареше напрегнато очакване.
— Това е проблемът — каза областният директор. — На пръв поглед този Оливерос действува добронамерено. Служителят от нашия клон смята, че го познава добре като дългогодишен клиент. Твърди, че той винаги е имал сметка в нашата банка и е бил съвсем редовен, макар никога да не е притежавал особено голямо салдо, което в наше време не е чудно. Някои справки в магазините, в които често се е отбивал, разкриват, че нашият човек редовно е използувал своята МБК без никакви проблеми, освен когато е липсвало салдо, а такива случаи са толкова често срещани напоследък. Изглежда, сметката му действително е съществувала допреди два дена.
Отляво някакъв човек с посивяла коса се обади с пресипнал глас. Беше главният счетоводител на банката.
— Не става ли дума за змия, която е изпълзяла навън? — попита той.
Началникът на отдел „Информатика“ от дясната му страна категорично поклати глава.
— Една змия има друго поведение. Да, ще ми кажете, че всяка змия е различна и че е невъзможно да се открие, докато е вътре в компютъра. Но в момента, в който излезе, вече е лесно да се разпознае. Макар че — добави той с тъга — много пъти не сме в състояние да си обясним как е била вкарана и кой го е направил. Не, този път става дума за нещо по-различно.
— За какво? — запита началникът на „Личен състав“, чиято главна цел на това събрание бе да провери дали някой от чиновниците на банката не е замесен в историята. — Трябва да разберем какво се е случило.
— Направих някои проверки — каза началникът на отдел „Програмиране“ — и мисля за МБК, която този човек е загубил. Може би при анулирането…
— Но едно анулиране на МБК не предполага никакво изменение в сметката — възрази началникът на отдел „Информатика“.
— Теоретически да. Напоследък открихме някои аномалии в този тип корекции на данните.
— Например? — попита предизвикателно генералният съветник.
— Наскоро научих за един случай, при който анулирането на картата просто е довело до пълното унищожаване на името на клиента в главните регистри на МБС. А клиентът е бил предприятие, което е имало сметки в различни страни.
— Но това не предполага…
— Да, предполага. В друг случай централният компютър отъждествил номера на МБК с личния код и клиентът полудял, защото всички прехвърляния му били отказани. Разбира се, всичко това не се е случило в нашата банка. А при друг случай един клиент…
— Но тези грешки не могат да се припишат на компютъра — запротестира началникът на отдел „Информатика“.
— Разбира се, обикновено това са пропуски на операторите, помислете, че едно сведение, подлежащо на изменение, минава най-малко през двадесет ръце, преди да влезе в гигантския централен компютър на МБС, и въпреки че съществуват многобройни контроли, винаги е допустимо да се сгреши. Но като програмист трябва да ви кажа, че главната програма на компютъра на МБС е толкова сложна, та в някои случаи една предполагаема човешка грешка може да предизвика необикновени последствия.
— Какви например? — попита заинтересован главният директор.
— Е, не може да се уточни, но от известно време говоря…
