Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Сред пътниците, които пристигнаха от столицата по обяд на гарата в Роленбург, се намираше и вехтошарят Зигмунд Дорн. Каква ли работа имаше тук? Видът му беше празничен. Неговото иначе вечно брадясало лице бе гладко обръснато, а отдавна демодираният костюм можеше да се нарече поне чист.
Старият не се задържа много на гарата, а веднага се запъти към града и със стигането си там пое към Замъка. Като държавен затвор, той не беше лесно достъпен. Обграждаше го висок зид. Една-единствена порта водеше към вътрешността. Дорн спря при нея и дръпна шнура на камбанката.
Постът от другата страна на стената се намираше наблизо. Той отвори едно малко прозорче и погледна през така възникналия процеп. После попита със суров тон:
— Кой е там?
— Кой тук е, попитал вие? Аз съм тоз’, търговец Зигмунд Дорн от „Мюленщрасе“ в столица.
— Какво искате? — попита все още недружелюбно постовият.
— Тук ли е директор на затвор с негово име хер Хауптман и областен съветник Фон Шарфенберг?
— Да.
— И не е ли при него един хер лейтенант, който се произнася Бруно фон Шарфенберг?
— Да — отговори войникът, този път вече малко разколебан.
— Тоз’ лейтенант търся аз.
— Неотложно ли е? — попита постът.
— Да. Това е работа от сделки, които не могат се отложат на нито миг.
— В такъв случай ще ви пусна.
Портата изскриптя в пантите и старият влезе. Видя пред себе си един просторен павиран двор, обхванат от постройки с малки зарешетени прозорци.
— Трябва лошо се живей в тоз’ жилище там горе! — изплъзна се от устата му.
— Ами внимавайте тогава, за да не изпаднете някога в положение да бъдете тук разквартируван — съгласи се с шеговит тон войникът. — Виждате ли там при вратата втория пост? Той ще доложи за вас.
Вехтошарят последва указанието и после бе отведен по няколко тесни коридора и тъмни стълбища в една светла стая, където трябваше да почака. Войникът доложи за него и му посочи след това едно съседно помещение, в което едва след дълго време влезе младият лейтенант Бруно фон Шарфенберг. Измери го с пренебрежителен поглед и запита късо и грубо:
— Вие ли сте този Зигмунд Дорн?
— Имам честта да бъда тоз’, милостиви хер лейтенант!
— Аз не ви познавам. Какво искате от мен?
— Аз идвам при вас в Роленбург, защото се осведомил във ваше жилище в столица и вие не бяхте там вкъщи.
— Какво сте търсили в частното ми жилище?
— Потърсил таз’ заран там хер лейтенант, защото имал да му покаже една малка хартишка.
— Хартишка? — попита Бруно фон Шарфенберг. — Да не би да имате предвид някое писмо?
— Не, имал предвид таз’ бележка, на която написал сте ваше име.
Той измъкна един портфейл, извади от него един вексел и го подаде на лейтенанта. Той пребледня и изруга изненадано:
— По дяволите! Хич не се сетих за това!
— Нищо не вреди, милостив хер! Аз нали се сетил!
— Не съм отбелязал датата.
— Не било необходимо, защото тя нали отбелязана на първи ред на акцепт5.
Лейтенантът се намираше във видимо смущение. Той прегледа бегло вписаните на обратната страна имена и запита с несигурен глас:
— Непременно днес ли трябва да стане тая работа?
Старият направи отривисто движение на уплах и отвърна:
— Защо взема човек за плащане акцепт? Защото убеден, че пари ще получи веднага и моментално при показване на хартийка. Аз беден търговец. Купува употребявани неща, за да продава тях отново на бедни хора. Каква печалба мога взема? Един кройцер или два, повече не!
— Печалбата май не е толкова малка, щом боравите с вексели на такива суми. Убеден съм, че можете да изчакате!
5
Надпис върху полица, с които се дава съгласие за плащане — б.нем.изд.