Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
Хагенау знаеше добре какво има предвид.
— О, да! — реагира той. — Ето ръката ми!
Прилепи няколко едри банкноти към дланта на „дамата“ и отклони обилните й благодарности. Сега се обърна към останалите, за да ги подкани да си вървят. Но един от офицерите изказа опасението:
— Всичко това все още не ни предлага сигурност, драги Хагенау. Та нали не знаем как ще постъпи Рандау.
— Ще го навестя! Ще го пренастроя! Иначе не си падам по настройките, понеже към крайно немузикален. Но една такава пренастройка е по-лесна от акордирането на пиано. Поне ще опитам.
— Много бих желала да успеете, хер оберлейтенант — обади се Мелита. — А сега кой ще има добрината да ми помогне? Слугата все още не се помръдва!
— Сигурно е в безсъзнание — отвърна Хагенау. — Тоя тип има слонска физика, наистина, ама ударът беше ужасен! Шишето се строши!
— Боже мой! Той май вече не диша — извика уплашено Мелита.
— Духнете му в устата — пошегува се цинично Хагенау. — Разбирам от първа помощ. При обесени, удавници, отровени с въглеокис… помага единствено издърпване на ръцете и краката и същевременно изкуствено дишане! Но ще ви дам един добър съвет. Повикайте лекар! За останалите бутилки вино вземете засега това!
Той хвърли една добре напълнена кесия на масата и се сбогува. Другарите му го последваха през един заден вход и оставиха Мелита и хората й да се оправят със затрудненото положение, в което бяха изпаднали.
6. Глава
Разследвания
След бързото сбогуване на офицерите фройлайн Мелита изпрати едно от момичетата да доведе най-близкия лекар. Той живееше през три преки и въпреки късния час изяви готовност да отиде. Момичето отведе бързо младия лекар в салона, който другите междувременно бяха напуснали. Слугата лежеше на един диван, а Мелита седеше при него.
— Докторът беше така любезен…
— Много добре, много добре! — прекъсна Мелита момичето. — Имам си големи тревоги.
— Доктор Рапф, асистент в една от местните частни клиники — представи се младият мъж.
— Моля, раненият лежи тук!
Лекарят хвърли поглед на пода. Видя стъклените отломъци и направи угрижена физиономия.
— Ударът е бил необикновено силен. Ще видим.
Приближи до слугата и взе ръцете му. Лицето му стана сериозно. Разкопча сакото, жилетката и ризата и сложи ръка върху сърцето на ранения.
— Едно огледало, моля! — поиска лекарят.
Беше му донесено. Той го приближи до устата и носа на слугата.
Пред отворената врата вън се събраха разтревожените момичета, които само до неотдавна бяха толкова весели. В полумрака уплашените им лица приличаха на маски.
Младият медик махна огледалото и се обърна към фройлайн Мелита.
— Слава Богу! — каза той. — Само е в безсъзнание. Но черепът изглежда увреден, мъжът трябва веднага да бъде отведен в най-близката клиника. Повикайте файтон!
Едно от момичетата се отзова веднага на разпореждането, а доктор Рапф се обърна към фройлайн Мелита:
— Познавате ли извършителя?
— Известно ми е само името му — отговори Мелита смутено.
— Трябва веднага да направите донесение, докато все още може мъжът да бъде заловен. Знаете ли в каква посока е избягал злосторникът?
Мелита поклати глава.
— Не. Той просто напусна къщата.
— Може би все още се намира в града! — каза сериозно младият лекар. — И така, идете бързо в полицията. Аз ще остана засега при ранения.
Мелита прояви объркване и закрачи напред-назад из салона. От страх не бе в състояние да се залови за една правилна мисъл.
— Двамата сигурно са се скарали? — попита доктор Рапф.
— Да — заяви тя. — Аз не присъствах в началото, а дойдох едва по-късно. Не успях да изгладя кавгата. Какво ще произлезе сега от цялата тая работа?
— Има ли свидетели?
Тя се поколеба известно време, после каза:
— Не знам. Сега изобщо не съм способна да мисля за тези неща.
Лекарят прояви готовност да направи вместо нея първите стъпки. Когато файтонът пристигна, придружи тежко ранения слуга до болницата и уведоми полицията. Скоро един вахмистър се яви в къщата на Мелита, за да снеме показанията на домакинята за протокола. Тя не пропусна естествено да покаже нахълтването на Петерман във вилата й в най-неблагоприятна светлина. Според нейните думи Петерман се промъкнал, оскърбил слугата и в разпрата го ранил. Вахмистърът я изслуша внимателно и накрая обяви:
— Един действително ясен случай! Ще пуснем в Роленбург заповед за издирването на тоя Петерман. Но по-напред трябва да информирам хер прокурора, тъй като подобни случаи са от неговата компетентност.
С тези думи си тръгна и остави възбудената Мелита в салона.