Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александра Любенова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка». Краткое содержание книги:
— Да не бързаме толкова — предложих аз. — Вие двамата излезте, искам да поговоря с нея.
— Няма за какво. Вече съм решила — каза твърдо Мира и тръгна към вратата, като подхвърли през рамо: — Решението ми е твърдо, Рос.
Когато я отвори, в стаята моментално нахълта мексиканското момиченце. То държеше в ръце телеграма, която ми подаде. Взех я и го отпратих. То изглеждаше доволно, че си отива.
Обърнах се към Мира:
— Почакай да я прочета, може да е нещо важно.
— Побързай — каза тя, като застана до вратата. — Искам да се преоблека.
Гледах изумен телеграмата. Беше от Пол Джудън.
„Медокс телеграфира момичето намерено стоп Къде се мотаеш стоп Бащата на момичето иска наградата стоп Медокс те обича стоп Джудън.“
— Ще припадна — казах и подадох телеграмата на Мира.
Богъл и Ансел се скупчиха зад нея и започнаха да четат през рамото й. Настъпи кратка пауза, след която всички заговориха едновременно.
— Какво означава това? — Попита Мира. — Да не си измислил пак нещо?
— Не се горещи — отговорих бързо. — И аз знам толкова, колкото и ти.
— Да? — рече Богъл и дръпна Мира към себе си. — Значи не искаш парите, а? Малка, двулична уличница! Как, по дяволите, успя да го направиш?
— Не ставай глупак — казах му аз. — Тя няма нищо общо с тази работа. Баща й се опитва да измами Медокс. Отдалече си личи.
Обърнах се към Мира.
— Що за човек е баща ти?
Тя се поколеба.
— Той… е малко мошеник — отговори тя с неохота. — Но вината не е негова, просто така е роден.
— Струва ми се, че баща ти се опитва да измами Медокс. Какво може да му попречи да пробута друго момиче като своя дъщеря? Сигурно е направил нещо такова, съкровище.
Тя ме погледна внимателно.
— А снимката във вестника? Те ще разберат, че е измама.
— Вероятно е намерил някоя, която да прилича на теб.
— Да, няма да е трудно — подметна Богъл. — Всяка една с прическа като твоята, ще свърши работа.
Това изглежда раздразни Мира.
— Значи не се различавам от останалите, а? — попита гневно тя.
— Само не вдигай пушилка — намеси се бързо Ансел.
Предполагам, че това предизвика някаква асоциация. Не съм сигурен, но като си спомних всичко по-късно, мисля, че трябва да е било така. Мира се издигна нагоре. Зрелището беше потресаващо. Само преди минута тя седеше на леглото и после увисна във въздуха, на около три стъпки над него.
Най-удивена от всички беше самата Мира.
— Виждате ли какво сторихте? — каза разтревожено тя. — Не ме зяпайте, а направете нещо.
Но ние само седяхме и наблюдавахме.
— Мисля, че няма да издържа дълго — стреснах се аз накрая. — Няма ли да се успокоиш, Мира, и да прекратиш тази лудница?
Като се оправи от първия шок, тя протегна ръце към таблата на кревата и се улови за нея. После се закрепи на леглото. Седеше отгоре с лекотата и нестабилността на откъснато глухарче.
— Левитация — констатира Ансел. — Ще премине, ако се успокоиш.
— Много е забавно — каза Мира, като все още изглеждаше леко уплашена. — Има ли някой нещо против, ако опитам пак?
— Не го прави, моля те — помоли я Богъл.
— О, глупости! — отсече Мира. — Защо да не се позабавлявам?
Много внимателно тя се отблъсна от кревата и моментално се издигна във въздуха, както си беше в седнало положение. После изгуби равновесие и се преобърна. Краката й се вирнаха към тавана и Мира увисна на няколко стъпки от пода.
— Помощ! — извика тя. — Какво ще правя сега?
Ансел се притече на помощ и я изправи. След малко балансиране тя успя, както си лежеше, да заплува по въздуха.
— Много е приятно — възкликна. — Но трябва да се стараеш да стоиш изправен. Дръпни ми краката, Док, искам да проверя мога ли да ходя?
— Не мога и не искам да гледам — рече Богъл и затвори очи, стискайки юмруци.
— Млъкни! — сопна му се Ансел, като дръпна краката на Мира надолу и й помогна да се изправи. — Тя се справя много добре.
Мира направи няколко несигурни крачки и успя да прекоси стаята на около метър от пода.
Гледката беше шокираща и аз едва издържах да гледам.
— Мисля, че предпочитам да си легна — каза тя, като вдигна крака и се изтегна.
— Ще те бутна — обади се Док и я засили през стаята. Тя се удари леко в стената. Приличаше на детско балонче. Отблъсна се и се понесе отново към мен. Протегнах се и я дръпнах на леглото.
— Моля те да спреш — казах и аз. — Ще се побъркам.
— Прекрасно е, ти просто ми завиждаш — отговори тя. — Нека да прекося стаята още веднъж само и обещавам да не повтарям повече.
— Щом е толкова важно за теб — съгласих се аз и я бутнах.