Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александра Любенова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка». Краткое содержание книги:
— Не, не, няма такова нещо, но кучето говори. Току-що беше тук. Дори пусна малка шега, че ще отиде да види някакво куче във връзка с някакъв мъж. Ексцентрично същество и трака със зъби.
Ансел ме погледна внимателно.
— Говори — рече той. — Какво значи… говори?
— Точно това, че говори — отвърнах аз, като се протегнах и се настаних по-удобно. — Помислих си, че може да имаш някакво обяснение. Иска ми се да го беше чул. В момента съм абсолютно изтощен.
— Разбирам — каза замислено Ансел. — Може и да го чуя. В действителност, съвсем не съм изненадан. Обмислих всичко и стигнах до заключението, че не бива да се изненадваме от нищо. Виждате ли, около Мира е съсредоточена цялата мощ на Нагейл. Възможно е да започнат да се случват най-невероятни неща.
Усмихнах се.
— О-о, значи Мира е на дъното на всичко.
— Разбира се — отговори Док. — Никой от вас не вярваше, когато ви говорех за мощта на Нагейл. Е, сега се убеждавате сами. Голямо постижение би било да се опиташ да я контролираш и точно за това искам да поговоря с Мира.
В стаята влезе малко мексиканско момиче с табла в ръце и я постави на масата до леглото ми. Беше такова облекчение да видиш някой, който изглежда съвсем нормално и в чиито очи не се таи страх.
Когато мексиканчето си излезе и Мира сипа кафето, Ансел заговори:
— Слушай, момиче, аз съм съвсем убеден, че ти имаш неограничена мощ. Защо не искаш да повярваш в това. Трябва да го приемеш. Вместо да оставяш тези сили да те контролират, по-добре е ти да вземеш връх над тях. Знам това-онова за този бизнес. Изучавал съм го и зная, че ти можеш да правиш тези неща, само ако си в подходящо душевно състояние. Както си в момента, например, слаба и разтревожена, никога няма да можеш да накараш тези сили да действат. Миналата вечер, обаче, когато пристигнаха бандитите, ти бе уплашена и без да го съзнаваш, се намираше в подходяща форма. Твоите възможности нямат граници. Мисля, че не бива да пропиляваш таланта си.
Мира остави чашата на масата и с внезапна решителност заяви:
— Онова, което искам, е да се върна към нормалния живот, а най-голямото ми желание е за малко мир и спокойствие.
Ансел въздъхна.
— Разочароващо — измърмори почти на себе си той. — Ти изглежда не разбираш, че със силата, която притежаваш, можеш да станеш господарка на света. Нямаш ли амбиции?
— Не от такъв характер, благодаря — отговори кратко Мира. — Безполезно е да говорим повече. Просто няма да се занимавам с това.
— Мисля, че има право — обадих се аз. — Подобни неща трудно се издържат. Колко дълго може да продължи действието на тези сили?
Ансел замислено се почеса по ухото.
— Не съм много сигурен — отвърна той. — Нагейл винаги започва ритуалите си в началото на пълнолуние. Възможно е луната да влия по някакъв начин на тази сила. Ако е така, в края на месеца Мира трябва да се върне към нормалното си съществуване. Защо да не се възползуваме? Няма да трае дълго. След смъртта на Куинтъл, тя никога повече няма да може да придобие такава мощ.
— Мисля през следващата седмица да внимавам за действията си — рече твърдо Мира. — Ще бъда много щастлива, ако изкарам без повече произшествия това време.
Ансел вдигна ръка с гримаса на отвращение.
— А какво ще стане с моето лекарство против змийско ухапване? — попита той. — Нима ще остана без нищо?
— Съжалявам, Док, но не искам да имам нищо общо с тази работа — отговори Мира. — За теб тези неща може да са много хубави, но…
— Не можеш ли да направиш нещо? — обърна се към мен за помощ Ансел.
Аз вече напрягах мозък.
— Не мисля — отвърнах накрая. — Знаеш ли, че тя вече не се интересува от наградата?
— Какво? — възкликна Богъл и седна изправен в стола. — А ние какво ще правим? Не влизаме ли в сметката?
— Всичко е в твои ръце, Мира — казах аз, като я погледнах.
— Не разбирате ли, че не можем да искаме тази награда — отговори тя. — Нямаме право.
— Няма да е честно — казах, хилейки се на Богъл.
— Няма да е какво? — изръмжа той със зачервено лице. — Какво значи това… някаква шега?
— Страхувам се, че тази нощ, нашата Мира е станала честна — отвърнах аз. — Едно момиче трябва да има съвест, нали знаете.
— Да? — измуча Богъл. — Да ви кажа ли нещо? Тя се опитва да ни изпързаля!
— Може да си мислите каквото щете, но не мога да променя нищо — заяви спокойно Мира. — Искам да се оттегля някъде на спокойствие и да изчакам края на месеца.
Помислих си за популярността, която изпусках. Представих си и Медокс. Никой нямаше да го е грижа, какво ще ме сполети, ако не успея да отведа това момиче обратно в Ню Йорк.