Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
— Шъ тъ убия, чу ли? — от ехото се посипаха още камъни. — Само да ми паднеш, шъ тъ убия!
Момичето изкрещя весело иззад храстите. Зет избяга.
23
Джей се събуди от лъч ослепителна слънчева светлина, която грееше в лицето му. Тя беше необичайно жълта, някак неестествена и винена, не като бледата светлина на изгрева. Погледна часовника си и с изненада установи, че е спал повече от четиринайсет часа. Спомни си, че миналата нощ имаше треска, дори видения и тревожно огледа наранения си крак за признаци на инфекция. Нямаше нищо такова. Подутината беше спаднала, докато бе спал, и макар че глезенът бе охлузен и зачервен, а раната изглеждаше зловещо, общо взето, нараняването не беше толкова сериозно, колкото му се бе сторило миналата нощ. Вероятно дългият сън му се беше отразил добре.
Джей успя да обуе обувката си. В нея кракът го болеше, но не толкова, колкото бе очаквал. След като изяде останалия от вчера сандвич — вече съвсем спарен и безвкусен, но Джей беше гладен като вълк, — взе нещата си и бавно се придвижи до пътя. Остави сака и куфара си в храстите и тръгна на дълго пътешествие до селото. Отне му почти цял час, с много почивки, но накрая излезе на главната улица. Имаше достатъчно време на разположение, за да разгледа наоколо. Ланскене е малко селце; една главна улица и няколко странични улички, площад с няколко магазинчета — хлебарница, аптека, месарница, цветарски магазин, — църква между два реда липи, после дълъг път надолу към реката, кафене и няколко полуразрушени къщи, които стърчаха тук-таме по неравните брегове. Джей се спусна по реката, намери по-плитко място с големи камъни, където да пресече, затова попадна първо в кафенето. Ярък навес в червено и бяло почти скриваше малък прозорец, отвън на паважа бяха сложени две метални маси. На табелата отпред пишеше: „Кафе де Маро13“.
Джей влезе и си поръча светла бира. Съдържателката го изгледа с любопитство и той си представи как изглежда в нейните очи: немит и небръснат, със смачкана фланелка, вмирисан на евтино вино. Усмихна й се, но тя го погледна недоверчиво.
— Аз съм Джей Макинтош — обясни й той. — Англичанин съм.
— А, англичанин — жената се усмихна и кимна, сякаш това обясняваше всичко. Лицето й беше кръгло, розово и гладко като на кукла. Джей отпи голяма глътка от бирата си.
— Казвам се Жозефин — представи се тя. — Вие… турист ли сте?
Стори му се, че това предположение я забавлява.
Джей поклати глава.
— Не съвсем. Снощи не можах да стигна до тук. Изгубих се. Наложи ми се да спя в спален чувал — обясни набързо.
Жозефин го погледна с предпазливо съчувствие. Явно не можеше да си представи, че някой е способен да се изгуби в такова малко познато село като Ланскене.
— Давате ли стаи? За нощувка?
Тя поклати глава.
— А има ли хотел? Или стаи под наем?
Съдържателката отново го изгледа присмехулно. Джей започна да разбира, че тук туристите не са често явление. Е, какво да се прави. Щеше да се наложи да отседне в Ажен.
— В такъв случай може ли да използвам телефона ви? За да повикам такси.
— Такси? — тя се разсмя с цяло гърло. — Такси в неделя вечер?
Джей изтъкна, че е едва шест часа, но Жозефин поклати глава и отново се засмя. Всички таксита се прибират, обясни тя. Никой не би се съгласил да дойде чак дотук, за да вземе клиент. Селските момчета често правят фалшиви повиквания, каза Жозефин с усмивка. Обаждат се за такси, поръчват пица… Струва им се забавно.
— А-ха.
Разбира се, можеше да спи в къщата. В своята къща. Вече беше прекарал там една нощ и със спалния чувал и свещите можеше да изкара още една. Щеше да си купи нещо за ядене от кафенето. Би могъл да събере дърва и да запали огън в камината. В куфара му имаше дрехи. На сутринта щеше да се преоблече и да отиде в Ажен, за да подпише документите и да вземе ключовете.
— Там, където спах, имаше една жена. Мадам д’Апи. Тя като че ли ме взе за престъпник.
13
Cafe des Marauds (фр.) — „Кафене на нехранимайковците“ — Бел.прев.