Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Самият факт, че първобитните хора не са останали в първоначалните си територии в Африка, а са се разпрострели във всички климатични зони на планетата, които биха могли да поддържат начина им на живот, колкото и негостоприемни да са те, е ярко доказателство за нарастване на населението. Защо иначе някои групи ще се преместят? Откъде другаде са дошли допълнителните хора, които са заели новите територии? Но тъй като населението е нараствало, а ресурсите — не (примитивните хора не са разполагали с технологиите, необходими за увеличаване продуктивността на територията им), то възникването на проблемите е било неизбежно. И броят им накрая се редуцирал или чрез глад, или чрез насилие.
Съществува един влиятелен мит, който внушава, че местните народи, били те ловци, земеделци или ранни фермери, са били в хармония с природата и пазители на околната си среда. За съжаление не се откриват никакви емпирични доказателства, че първите хора са съзнавали моралния императив да съхраняват околната си среда повече, отколкото животните, с които са споделяли тази среда. Вярно е, че ловците са били крайно ограничени в начините, по които са можели да разрушат околната си среда, но точно в тези тесни рамки те са били далеч по-безмилостни, отколкото съвременните човешки същества. Най-внушителните примери са „Блицкриговете на Новия свят“ — масовото изчезване на едър дивеч, което настъпва след нашествието на първите хора на всички континенти и острови извън старите ловни полета на първобитния човек в Африка и Евразия. На световния остров, където серия от версии на нашите предци и много близки роднини са еволюирали и са се разпространили в течение на милиони години — от хомо австралопитекус и хомо еректус до неандерталеца и кроманьонеца, повечето животни, използвани за дивеч, са имали достатъчно време да се адаптират към постепенно подобряващите се умения на човешките ловци (въпреки че вероятно някои все пак са изчезнали, благодарение на същите тези ловци). Но когато модерните човешки същества са пристигнали предимно с лодки в части на света, които никога не са били достъпни за ранните човешки групи, сечта е била изумителна. Местните животни нито са познавали, нито са се страхували от човешките ловци, и самите ловци не демонстрирали абсолютно никакви задръжки.
Когато първите човешки същества са пристигнали в Австралия преди повече от петдесет хиляди години, в двете Америки преди четиринадесет хиляди години, на големите Карибски острови — преди четири-пет хиляди години, на големия остров Мадагаскар преди около две хиляди години, на Хавайските острови около 300 г. н.е., а в Нова Зеландия около 700 г. н.е., последиците са били неизменно същите — изтребление на много или повечето от едрите животински видове. За малки ареали, като например Нова Зеландия и Мадагаскар са били необходими не повече от петстотин години — новозеландската, подобна на щраус, моа, а от Мадагаскар изчезват завинаги около двадесет животински вида, в това число гигантските лемури, гигантските костенурки и една местна разновидност на хипопотама. На Америките, които са все пак два огромни континента, им трябва повече от хилядолетие, преди да изчезнат мастодонтите, камилите, рунтавият бизон, та дори и конете, но и това е един кратък миг в нормалната продължителност на живот на конкретен животински вид. Обкръжени от подобно изобилие, ловците започнали бързо да нарастват по брой, а границите вероятно са се местели навън с няколко километра годишно. С тях и броят на по-уязвимите животни се свел почти до минимум. Някои хора се опитват да принизят значението на доказателствата за този поголовен блицкриг с приказки за климатични промени и болести, но подобни аргументи не издържат на проверката на времето — съвпадението между пристигането на праисторическия човек и масовото измиране на животните по толкова много места не позволява абсолютно никакво друго обяснение.45 Освен това скорошните етнологически проучвания на оцелялата група ловци хадза от Танзания показват, че същото поведение продължава и до ден днешен.
Хората от хадза не обръщат никакво внимание на съхранението на техните хранителни запаси. Когато жените изкопават корени, те не си правят труда да посадят част от тях, за да израстат отново. Когато събират плодове, обикновено откъсват цели клони и ги носят в лагера. Когато открият гнездо на диви пчели, те обират всичкия мед и не се сещат да оставят известна част от него, за да могат пчелите да се върнат. При ловуването не се полагат никакви опити за систематично избиване. Нямат никакви задръжки по отношение на женски животни (дори бременни) или малки. Ако в един и същи ден убият две, по-далечното животно се изоставя.
45
Оригиналната теория за „блицкрига“, с която се обосновава изчезването на голяма част от фауната на Северна Америка, е предложена от Пол Мартин от Университета на Аризона през 1967 година. Статиите в списание „Сайънс“ от юни 2001 година, с автор специалистът по еволюционна биология Джон Алрой от Университета на Калифорния в Санта Барбара, в които се говори за изчезването на видовете в Северна Америка, както и на един екип от австралийци, французи и американци, проучил изчезването на видовете в Австралия, слагат край на дебата — изцяло в полза на хипотезата на Мартин. Книгата на Shephard Krech „The Ecological Indian: Myth and History“ (New York: N.W. Norton & Co., 1999) представлява детайлизирано изследване на твърденията за по-мъдро отношение към околната среда, характерно за индианците в Северна Америка, базиращо се най-вече на изобилието от исторически данни за търговията с кожи и други търговски начинания, с които са се занимавали множество племена през XVIII-XIX век.