Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
— Да. Но едва ли съм компетентен по великолепието на мъжките тела.
— Но чувал ли сте за спортните уреди на „Идън“?
— Разбира се.
— И?
— Мисля, че предлагат много повече от традиционните средства за заякване. — Ник гледаше към Сандра, но продължаваше да гали леко кадифената длан на Рейвън, която се бе поотпуснала малко. Изпитваше желание да зърне лицето й. Докога щеше да се лута в своя далечен сън? Или нейните интелигентни сини очи щяха изведнъж да придобият сериозност — доказателство, че знае и винаги е знаела кой е той?
Ник срещна погледа й, който не бе нито отнесен, нито груб, а просто блестеше под напора някаква мисъл.
— Имаш ли някаква забележка относно достойнствата на спортното бягане, Рейвън?
— Не — усмихна му се тя. — Но между това и поливането на рози аз лично бих избрала да поливам рози всеки ден.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ще танцувате ли с мен, Никълас? — запита Виктория веднага след като оркестърът засвири. — Нямаш нищо против, Рейвън, нали? Освен това, в името на доброто старо време, трябва поне веднъж да танцуваш с Блейн, не смяташ ли?
Рейвън забеляза веднага, че Виктория очакваше от Блейн да превърне този танц в някаква форма на наказание. Тя наистина предвиждаше да танцува с Блейн, както и с всички останали. Смяташе да им позволи още веднъж да я докоснат, уверена, че отново ще я пожелаят, а после да им покаже своето презрение.
Но сега вече не искаше да чувства отново ръцете им по кожата си. Сила, а не слабост, диктуваше това внезапно желание. Някога се стремеше отчаяно да бъде приета от тези хора и да бъде включена в техния кръг. Това обаче вече нямаше никакво значение. Чувстваше се далече пред тях — за разлика от някога, когато ги следваше задъхано.
Не, Рейвън категорично не желаеше да бъде докосвана от Блейн Калхън.
Ник прочете и това желание в погледа й.
— Не мисля, че тази вечер искам да споделям своята дама с някого, Виктория — каза той. — И двамата сме толкова заети, че рядко имаме възможност да потанцуваме заедно. За нас това е лукс и затова не искам да губя нито минута от предоставения ми сега шанс.
— Ами ти, Рейвън? — предизвикваше Виктория. — Не си ли съгласна да отстъпиш Николас само за един танц? В крайна сметка беше време, когато всички трябваше да споделяме…
— Да — прекъсна я Рейвън, сигурна какво точно възнамеряваше да каже Виктория: „В крайна сметка някога всички споделяхме приятелите си с тебе“. Беше предупреждение и Рейвън неочаквано осъзна, че независимо дали Виктория ще танцува с Ник или не, щеше да направи всичко възможно той да научи за срамното й минало.
„Няма значение дали Ник ще научи истината за мене — с горчивина си припомни Рейвън. — Той и без това се преструва.“
Преструваше се толкова прекрасно… Ник наистина бе съвършен актьор, но сега му предстоеше най-голямото изпитание. Нещо саморазрушително напираше в Рейвън и тя желаеше Виктория да разкаже всичко на нейния кавалер. Тогава най-после щеше да спре да си въобразява, че той наистина е загрижен за нея, и всичко щеше да си дойде на мястото.
— Хайде, Ник — нежно го помоли тя. — Танцувай с Виктория.
— Сигурно имате голямо самочувствие по отношение на вашата сексуалност, Николас?
Той се усмихна на тази провокиращо поднесена забележка, като продължи да танцува плавно.
— О? Какво точно искате да кажете?
— Защото Рейвън е спала, не — правила е секс буквално с всички мъже в тази зала.
Подхвърлената реплика наистина го притесни, но само заради Рейвън. Той продължи да се усмихва.
— Било е преди цели петнадесет години.
— Да, но…
— Съжалявам, Виктория, но ако имате намерение да поставяте на изпитание моята сексуалност, то по-добре би било да не ме сравнявате с тийнейджъри.
— И вие не се боите от тлеещите въглени на страстта?
Ник се страхуваше по-скоро от черни орхидеи. Страхуваше се за снежнобелите премръзнали пръсти, за прекрасните, но неуверени сапфирени очи и за огромната болка… Но не и от тлееща страст. Страхуваше се най-вече от това, че Виктория се стараеше да причини още болка, като го провокира и се опита да го настрои срещу нея.
Подлостта на тази жена го изпълваше с ярост, но Ник си налагаше да остане спокоен. Явно тя бе решила твърдо да изкара наяве всички „грехове“ и „престъпления“ на Рейвън и той щеше да я изслуша, за да обори безночвеността на всички обвинения.