Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Именно по този начин се осъществява връзката с Оуенс до края на 1937 г., когато на поредната среща той заявява, че може би ще бъде по-добре, ако засега Ритер го «замрази» изцяло. Ритер приема предложението като разумно и се съгласява.
В действителност обстоятелствата, които принуждават Оуенс да подхвърли на Ритер такава мисъл, са твърде важни: пред него се появява реалната опасност от провал. Отношенията му с Пил окончателно се развалят и въпреки че полковникът няма сериозни основания да не се отнася с доверие към Оуенс, той все пак поставя на специалния отдел на Скотланд ярд задачата «за всеки случай» да следи уелсеца.
На първо време в поведението на Оуенс не успяват да открият нищо подозрително, главно поради това, че епизодичното наблюдение се води само в Англия и не може да фиксира срещите му с Ритер зад граница. Но веднъж улавят едно писмо на Оуенс, адресирано до пощенска кутия № 629 в Хамбург. Само по себе си писмото изглежда безобидно — в него Оуенс определя среща на «доктор Рантцау» и посочва деня. Но английското контраразузнаване знае, че пощенската кутия № 629 принадлежи на абвера, и това е достатъчно, за да се заеме сериозно с изпращача на писмото. Не попречват на Оуенс да замине в чужбина, за да се срещне с «доктор Раитцау», но сега вече не го изпускат от очи. Така англичаните получават безспорни доказателства за вината на Оуенс. Остава само да го арестуват, но Оуенс прави хитър ход. Той открива, че е под наблюдение, и решава, докато не е станало късно, «сам да си признае вината в Англия». След като си уговаря среща с полковник Пил, той му разказва измислената по-рано в случай на провал басня. Ето как тя е изложена в справката, която английското контраразузнаване МИ-5 съставя във връзка с тази история:
«Сноу» (прозвището на Оуенс в «Интелиджънс сървис») съобщи, че на делова основа се запознал с немския инженер Пайпер и се е опитал да получи от него някаква информация. Първите предадени от немеца сведения не представлявали особен интерес, а за по-нататъшното заплащане на информацията Оуенс нямал пари. Тогава Пайпер му предложил да работи не за англичаните, а за немците. На разпита Оуенс заяви, че се е съгласил, но само за да се внедри в немското разузнаване в интерес на англичаните. След като взел съгласието на Оуенс, Пайпер му уредил среща със служители на абвера. Така Оуенс станал немски агент.“
Разбира се, Пил не вярва нито на една дума на Оуенс и казва, че веднага ще издаде заповед да го арестуват като немски шпионин. Но в същата справка на МИ-5 четем:
„При решаването на въпроса, дали «Сноу» да бъде привлечен към наказателна отговорност, възникнаха определени трудности поради по-раншните му връзки със СИС и затова против него не са взети никакви мерки.“
Нещо повече, разрешават му да напуска страната когато му хрумне, и също така свободно да се връща да се занимава с работите на своята фирма в Англия и в чужбина и дори както по-рано да носеща за секретните бази на военновъздушните сили. Тъй като той продължава да работи за СИС, сякаш нищо не е било специалният отдел на Скотланд ярд престава да го подозира в шпионаж.
Сега, разбира се „Сноу“ не изпраща писма в Хамбург на уговорения адрес, но връзките му с Ритер стават още по-тесни. Като удовлетворява молбата на Оуенс да го „законсервира“, Ригер не изисква от него никаква информация, но всеки път, когато се срещат в Германия, осигурява на своя помощник колкото иска развлечения с момичета с леко поведение и повече от обилно пийване.
През януари 1939 г. идва краят на „лудориите“ на Оуенс. По лично указание на Хитлер абверът се включва в подготовката за окупирането на Чехословакия, определено за март. Няма никакво съмнение, че наближава войната с Полша заради Данциг и „полския коридор“. Централният апарат на абвера, всичките му подразделения и отдели както винаги в кризисни периоди работят денонощно, съответни указания получава и цялата агентура по места, включително и в Англия. За усилване на шпионажа в Британските острови из-пращат своевременно някои от най-добрите агенти, защото в случай на война това би било по-трудно осъществимо, а на „Джони“ съобщават, че наближава часът, когато ще трябва да се заеме сериозно с работа.