Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на Шамбала ((Тематичен сборник))». Краткое содержание книги:
Егоистичното мислене привлича нисшите слоеве на материята, тъй като този начин на мислене обособява организма. Но когато мисленето се извършва в световен мащаб, получава се един вид група магнити и може да се получи достъп до висшите слоеве. (3–101)
Не само предлагаме на човечеството да мисли, но и да осъзнае астрохимическия момент на планетата, когато мисълта може да въздейства на атмосферата като химически ингредиент. (4–45)
Мисълта като висша енергия е неразтворима и може да бъде отлагана. (6–95)
Мислите се наслояват здраво на различии предмети. Рядко някой може да си представи, че заобикаляйки се с отровени предмети той препятства сношението си с Висшите светове. (13–294)
Поразяващо е лекомислието на хората, които смятат, че с думи могат да унищожат следите на преминалите мисли. Припомнете си старата гатанка. „Какво не може да изгори? — Мисълта!“ Трябва да знаете колко сложно звучи пространството, пронизано от мили, толкова често нищожни и неприлични. Но ако кажете за химическата реакция на мисълта, ще ви помислят за побъркан. Заплаха, предупреждение, съвет няма да помогнат, докато пътникът в Тънкия свят не се сблъска със собствената си мислена преграда. Както е било написано на старата плоча: „Пътнико, не преграждай пътя си!“ (7–160)
Често мисъл несвойствена или случайна задълго мъти повърхността на океана на достиженията. Човек отдавна е забравил за своята мисъл, но тя продължава да лети пред него, осветявайки или затъмнявайки пътя. Към сияйния лъч се присъединяват малки светлинки, които го обогатяват, а към боклука се прилепват тъмни, прашни части, пречещи на движението. (4–473)
Драгоценно е да се съзнава, че всяко наше правилно съждение обогатява пространството, но за това пък е огромна отговорността за всяка мръсотия. (7–461)
Всяка мисъл, насочена към благо вече представлява несъмнена ценност. (12–139)
Често по неведение или самооправдание хората мислят, че тяхната мисъл е малка и никъде не може да достигне. В действителност потенциалът на мисълта е огромен и за нея не съществуват нито пространство, нито време. Но мислещите безпорядъчно са подобни на махащи с ръце в тъмнината, без да знаят какъв предмет ще закачат. Освен това мислите се акумулират в пространството. Можете да си представите мощния хор на съзвучните мисли, но също така можете да си представите и ято черни грачещи гарги. Подобни конгрегации изпълват по същия начин пространството и тревожат Висшите светове. Но мили мислители — гарги, вие също сте отговорни за вашите мисли. Така вие сътворявате вашето бъдеще. (6–172)
Всяка мисъл ражда действие. За съвременното човечество мисълта се е превърнала в незначително мозъчно съкращение — окото не вижда следствието на мисълта, значи то не съществува. Но умисълът е равен на действието. (7–87)
Действието, даже и най-възвишеното, засяга сравнително нисшите слоеве. Само мисълта по своята природа може да въздейства на първичната субстанция. Множество действия без мисъл остават на повърхността на битието, без да се отличават се от действията на животинския свят. (7–47)
Сред многото причини за еволюцията мислетворчеството има основно значение. (8–613)
Мислетворчеството не може да бъде различимо в земен план, докато висшите същества незабавно виждат следствието на своите мисли. Тук ние можем да знаем само тяхното направление, докато крайното следствие се забелязва след известен промеждутък от време. Но премахвайки постепенно преградата между световете, човек може да се доближи до огненото съзнание, когато преходът на битието ще стане обикновенно явление. Невъзможно е да се постигне разбирането как се е стигнало до такова разделение на световете, което не е нужно за еволюцията. Хората са си съставили самомнителна представа за Земята, считайки, че съдбата на планетата е алфа и омега на цялото мироздание. Дори най-умереното съждение за древността на планетата или за обитаемостта на световете, макар и на основа на опита, ще бъде наречено мошеничество. (8–61 б)
Мислетворчеството в Тънкия свят е трудно да се осъзнае в земното състояние, но известна степен на съзнанието може да усети и даже да пренесе във физическия мозък тънкото съзнание. Ако съзнанието е разширено, в Тънкия свят дотолкова се изпълняват мислите, че мисълта за прибавяне на ръста незабавно предизвиква растеж на тънкото тяло. Такова обстоятелство не е полезно за тънкото тяло и трябва да се приложи силно въздействие, за да се постигне неговото вместване. (9–37)