Лорд Калван от друкога
- Автор: Пайпър Х. Бийм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Калван от друкога». Краткое содержание книги:
След това заедно с Хармакрос и още петима-шестима офицери препуснаха до мястото, където пътят се спускаше в падината. Слабата виделина на изток се бе превърнала в искряща жълта ивица. Вляво тъмнееше плоският силует на планината Хостигос, безразборно разхвърляните ниски хълмчета вдясно също започваха да се виждат. Той посочи клисурата по средата.
— Пратете двеста кавалеристи около онзи хълм към малката долина с трите стопанства — каза той. — Да не палят огньове и да не се показват. Да изчакат, докато имаме работа тук и докато се появи втората вълна ностори. Тогава да ги ударят в гръб.
Единият от офицерите препусна в галоп, за да изпълни заповедта. Жълтото сияние се засили и само най-ярките звезди все още блещукаха. Пътят пред тях отвеждаше до малък ручей, който прекосяваше долината и се вливаше в по-широк поток, течащ на изток покрай подножието на планината. Склоновете стигаха до тераса, а над нея се извисяваше върхът. Вдясно местността бе неравна и предимно обрасла с гори, а пред тях се бяха ширнали фермерските земи. Около тях, в падинката и отсреща имаше малко дървета. Не би могло да бъде по-добре дори ако бе молил Дралм да подреди пейзажа.
Жълтото зарево достигна зенита и на изток вече не можеше да се гледа. Хармакрос присви очи и измърмори, че слънцето щяло да ги заслепява по време на битката.
— Няма страшно — докато пристигнат, ще е над главите ни. А сега подремнете. Ще ви събудя навреме. Щом фургоните пристигнат, ще раздадем топлата храна.
На отсрещния хребет се показа натоварена със слама волска каруца, до която пристъпваха уморено жена и момче; друга жена и няколко деца бяха в каруцата. Преди да стигнат до ручея, се показа и фургон. Това беше само началото — скоро щеше да се проточи цяла върволица. Не можеха да стъпят на главния път западно от Фитра, докато не преминеха фургоните и осемфунтовите оръдия.
— Отклонете ги — нареди той. — Използвайте фургоните и каруците за барикади, а с воловете да се довлекат дървета.
Откъм селото заизлизаха селяни с впрягове по четири и шест вола. Заехтяха секири. Прииждаха все повече бежанци. Надигнаха се шумни протести, че ги спират и реквизират каруците и воловете. Дърварите вече бяха от другата страна на падината и мъжете подвикваха на воловете, които влачеха отсечените дървета към прегражденията.
Той присви очи срещу слънцето. Не се виждаха пушеци, но той бе сигурен, че има пожари. Вражеската кавалерия със сигурност вече бе прегазила Атан, а палежите бяха любимо забавление на наемниците — както и грабежите. Прегражденията започнаха да се оформят с пространство за по три от шестте шестфунтови оръдия от двете страни на пътя и барикада от фургони и каруци малко по-напред. От време на време той препускваше напред, за да провери какво се вижда от гледната точка на неприятеля. Не искаше съоръжението да изглежда твърде заплашително или твърде професионално, а и искаше да е сигурен, че оръдията са маскирани добре. Най-после започна да забелязва струйки пушек по линията на хоризонта на разстояние седем-осем мили. Все пак наемниците на Клестреус нямаха намерение да го разочароват.
Пристигна рота пехотинци. Бяха сто и петдесет души редовна войска с по две копия (едното истинско) към всяка пушка и маршируваха в добър строй. Пристигаха чак от Атан и донесоха новини за сражения. Бяха недоволни, че са се отдалечили от полесражението. Той им каза, че ще си получат желаното до обяд, а сега да развалят строя и да си починат. Мяркаха се и въоръжени с арбалети запасняци. Пушеците на изток ставаха все повече, но все още не се чуваше стрелба. В седем и трийсет пристигнаха фургоните с продоволствието, четирите осемфунтови оръдия и двеста запасняци. Това беше добре. Бежанците, сега вече постоянен поток, можеха да бъдат пренасочени нагоре по пътя. Той се погрижи да бъдат запалени огньове и да почне раздаването на гореща храна и отиде в селото.
Намери Хармакрос заспал в една от колибите, събуди го и му описа ситуацията.
— Прати някой да ме събуди — каза накрая, — щом видиш пушеци на три мили оттук и щом започнат да пристигат нашите кавалеристи, но най-късно след два часа и половина.
След това свали шлема и ботушите, разкопча колана и легна с останалото снаряжение върху освободения от Хармакрос царевичак с надеждата, че в него няма дребни гадинки или ако има, няма да успеят да минат през ризницата му. В заграденото с каменни стени помещение бе хладно. Топлата влага върху тялото му се превърна в лепкав хлад. Няколко пъти смени позата, докато се увери, че най-малко неща му убиват, когато е по гръб, и затвори очи.