Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Ала кабинетът на Майра бе съвсем различен от помещението, подобно на голяма клетка, където човек бе лишен от облика и от достойнството си. Психиатърката предпочиташе синия цвят, ето защо мебелите бяха тапицирани в синьо, а тя често наблюдаваше по холограмното устройство плискащите се в брега океански вълни.
Както винаги носеше елегантен костюм в светлозелено — цвета на напъпилите листа на дърветата. Грижливо вчесаната й коса подчертаваше красивото й, спокойно лице, от което Ив се възхищаваше. Перлените й обици бяха комплект с крушовидната перла, която тя носеше като медальон на златна верижка. Според Ив доктор Майра беше олицетворение на елегантността и красотата.
— Благодаря, че намери време за мен.
— Изпитвам особен интерес към случая — заговори Майра, докато програмираше автоготвачът да приготви любимия й билков чай. — Дълги години работя в полицията, но досега не съм била свидетелка на убийство. — Обърна се да подаде чашата на Ив и забеляза сянката, която премина по лицето й. — Дейвид Палмър не беше убит, а екзекутиран, мила моя. Това е съвсем различно. — Настани се на стола и подаде на Ив чая, макар да знаеше, че посетителката й дори няма да отпие от чашата. — Професията ми изисква да изучавам убийството и извършителите. Изслушвам ги, съставям психологическите им профили. Като лекар познавам, разбирам и уважавам смъртта. Но още не ми се вярва… че пред очите ми е бил убит човек… не разбрах, че това се случва в действителност. Да… трудно ми е да повярвам, че съществува толкова хладнокръвен престъпник.
— Според мен планът му е гениален.
Майра печално се усмихна:
— Гледните ни точки са различни, мила моя.
— Така е — съгласи се Ив и мислено добави, че най-често наблюдава смъртта, като се надвесва над окървавен труп. Едва сега й хрумна, че изобщо не се е запитала какво преживява Майра, след като е станала неволна свидетелка на убийство. Беше я включила в екипа си и най-безцеремонно се беше възползвала от присъствието й. — Извинявай за онази вечер. Не ти дадох право на избор.
— Нямаше време да се замисляш. Аз също постъпих импулсивно. — Майра поклати глава и отпи от чая си. — Възхищавам се от бързите ти реакции. Кога разбра, че ножът е истински?
— Прекалено късно, за да предотвратя престъплението. Не мога да се примиря с провала си… Започнах да разпитвам свидетелите, като съсредоточих вниманието си върху актьорите.
— Имаш право. Според мен престъплението е замислено от човек с усет към драматичното. Избрал е най-сигурния метод и най-удобния момент, сложил е оръжието в чужда ръка. — Тя отново си припомни случилото се на сцената. — Най-вероятният виновник е актьор, който се стреми към изграждане на кариера. От друга страна, грижливата подготовка предполага, че престъпникът е не само смел, но и изключително хладнокръвен.
— Нима е изпитвал необходимост да наблюдава трагедията?
— Безусловно. Убийството е извършено на сцената пред очите на хиляди зрители, които са ахнали от изумление. Това е било също така важно за престъпника, като смъртта на Дрейко. Представи си какво вълнение е изпитал, представи си с какво удоволствие е продължил да играе многократно репетираната роля на потресен колега. — Замисли се, сетне продължи: — Сигурна съм, че престъпникът стотици пъти е разигравал сцената във въображението си, за да постигне толкова съвършено изпълнение. Дрейко се славеше като един от най-талантливите съвременни актьори. Убийството му е било само първата стъпка в плана на злодея. Следващата е била да заеме мястото му.
— Според теб престъпникът е актьор, който се стреми към професионална реализация.
— Да, до известна степен. От друга страна мотивите му са лични. Ако актьорът е начинаещ, личните и професионалните мотиви може би се преплитат.
— Само Майкъл Проктър, дубльорът на Дрейко, е облагодетелстван от смъртта му, защото ще заеме мястото му.
— На пръв поглед е логично той да бъде главният заподозрян. Според мен обаче всички участници в представлението — от актьорите до най-обикновения сценичен работник — са облагодетелствани. Интересът на медиите е съсредоточен върху тях, имената им ще бъдат запечатани в съзнанието на зрителите, славата им ще бъде непреходна.
— Не съм толкова сигурна… Не разбирам хората, които през целия си живот се превъплъщават в своите герои и не им остава време да бъдат такива, каквито ги е създала природата.