Ритуал в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ритуал в смъртта». Краткое содержание книги:
— Подобни „представления“ поощряват извършването на унизителни актове. — Ив заскърца със зъби, когато един от музикантите заудря плесници на другата вокалистка, а гласовете им се сляха в страстен дует. — Предполага се, че през третото хилядолетие жените не са експлоатирани и подлагани на унижения, но истината е съвсем различна. Какво искат тези хора?
— Разнообразие. И го постигат, като задоволяват най-долните си страсти. — Рурк нежно разтри врата й. Ив знаеше какво е да бъдеш вързана и малтретирана. В това нямаше нищо забавно. — Не е необходимо да гледаш, скъпа.
— Защо ли го правят? — промълви тя. — Защо една жена се съгласява на подобно унижение? Защо не изрита онзи тип така, че да се задави с топките си?
— Защото тя не прилича на теб. — Рурк нежно я целуна по челото, хвана я за раменете и я обърна с гръб към парапета, където се бяха струпали зрители, жадни да не пропуснат нищо от представлението.
Двамата се качиха един етаж по-горе, където ги посрещна жена с прозрачна черна рокля.
— Добре дошли във владението на Господаря. Имате ли резервация?
Внезапно целият този цирк омръзна на Ив, тя извади значката си и заяви:
— Не ме интересува онова, което продавате тук.
— Предлагаме само добра кухня и отлични вина — отвърна жената, без да даде вид, че се е притеснила от присъствието на полиция. — Тук се спазват всички законови разпоредби, лейтенант. Огледайте се и сами ще се убедите. Но ако искате да разговаряте със собственичката…
— Вече се срещнах с нея. Трябва ми някой си Лобар. Къде мога да го открия?
— Той не обслужва това ниво. — Жената, на чиито изискани маниери би завидял всеки оберкелнер, дискретно поведе Ив обратно към стълбите. — Моля, върнете се в централния салон, където ще ви посрещнат и ще ви предложат маса. Ще се свържа с Лобар и ще му съобщя за вас.
— Добре. — Ив впери очи в привлекателната млада жена. — Защо го правите? — попита и извърна поглед към един от екраните, на които се виждаше как привързват към мраморна колона някаква съпротивляваща се девойка. — Що за професия е това?
Младата жена погледна към полицейската значка на Ив, усмихна се, сетне промълви: „Що за професия е това?“ и с плавна походка се отдалечи.
— Атмосферата започва да ми действа на нервите — призна Ив, докато слизаха към централния салон. — Трябва да запазя самообладание.
Оркестърът продължаваше да свири, този път някаква бърза мелодия. Но сцената беше празна, а на стената зад нея беше спуснат огромен екран. След секунда Ив разбра каква е функцията на монитора. Клубът нямаше лиценз за показване на секс на живо, но тази пречка беше преодоляна чрез видеокамера.
На екрана се виждаха двете певици, заедно с човека от публиката и още един гол мъж, който носеше маска, изобразяваща глава на глиган.
— Ама че гадост! — възкликна Ив, извърна глава и съзря искрящи червени очи на сантиметри от себе си, които принадлежаха на някакъв младеж.
— Позволете да ви покажа масата ви. — Младежът се усмихна и зъбите му проблеснаха в полумрака. Двата му кучешки зъба бяха дълги и заострени като на вампир. Черната му коса стигаше до кръста, краят на всеки кичур беше обагрен в червено. Той отвори вратата на едно сепаре и влезе пръв.
— Аз съм Лобар — заяви и отново се усмихна. — Очаквах ви.
Ив го огледа и си каза, че щеше да бъде красив, ако не бяха вампирските зъби и сатанинските червени очи. Хрумна й, че този Лобар прилича на голямо дете, маскирано по случай Халоуин. Навярно наскоро беше навършил пълнолетие или пък беше още по-млад. Гладките му гърди не бяха окосмени, ръцете му бяха тънки като на момиче. Но очите му бяха на възрастен; в тях сякаш се беше събрала цялата поквара на света.
— Седни, Лобар.
— Дадено. Ще ме черпиш едно питие — обърна се той към Ив. — Трябва да си платиш, защото искаш да разговаряме преди работното ми време да е изтекло. — Натисна някакво копче на таблото с менюто, сетне обърна стола си така, че да наблюдава екрана. — Имате късмет — тази вечер представлението е страхотно.
— Сценарият е доста посредствен — сухо отбеляза Ив. — Между другото, имаш ли лична карта?
Устните му се разтегнаха в неприятна усмивка, той протегна ръце и заяви:
— Не я нося. Да не мислиш, че имам джобове по тялото си?
— Какво е истинското ти име?
Усмивката му помръкна и той се намръщи като капризно дете.
— Казвам се Лобар. Всички ме наричат така. Слушай, не съм длъжен да отговарям на въпросите ти, но все пак го правя.
— О, ти си образец на примерен гражданин. — Ив изчака, докато Лобар взе питието си от прореза за сервиране. „Пак започнаха с фокусите“ — помисли си, когато видя как от бокала със сивкава течност внезапно изригна дим. — Интересува ме какво знаеш за Алис Лингстром.