Убиецът в зелената гора
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убиецът в зелената гора». Краткое содержание книги:
Сър Хю Корбет, пазител на тайния кралски печат, е натоварен със задачата да разбере какви са плановете на френския крал за предстоящото нахлуване във Фландрия. Фламандските съюзници на Едуард отчаяно се нуждаят от тези сведения. Когато документът най-сетне стига до Англия с цената на много пролята кръв, се оказва, че сведенията са кодирани с неразгадаем шифър.
Едуард Първи е преследван и от други неприятности — прочутият разбойник Робин от Локсли, получил прошка благодарение на кралската милост, като че ли отново се е върнал в гората Шърууд, но този път по-ожесточен и безмилостен. След кървавата разправа с кралските бирници и загадъчната смърт на нотингамския шериф кралят възлага на Хю Корбет да разбере кой се крие зад тези злодеяния.
Още с пристигането си в Нотингам Хю Корбет и двамата му помощници се натъкват на нови загадки — защо на тринайстия ден от всеки месец три огнени стрели прелитат над стария замък? Кой е предателят зад стените на замъка? А и тайните агенти на френския крал са по петите на Корбет, за да го убият, преди да разгадае шифъра.
Корбет се оттегли преди Нейлър да възрази или затворниците да довършат патетичната си литания от благодарности. Отново излезе на двора. Бренууд го нямаше. Корбет го откри седнал зад голямата маса в залата. Пред него имаше шахматна дъска, чиито черни и бели квадратчета бяха отрупани с купчинки монети.
— Приготвям отчетите си за тримесечието — промърмори той, без да вдига глава. — Казаха ли ти затворниците нещо интересно?
Корбет му каза какво е научил. Бренууд кимна.
— Ще ги освободим — съгласи се той, облегна се, подрънквайки с монетите в шепата си и се загледа в Ротбьоф, който седеше на ръба на масата и внимателно записваше сметките.
— Колко още им даваш? — попита иронично Бренууд. Ротбьоф вдигна глава и сви рамене.
— Какво искаш да кажеш? — остро попита Корбет.
— Искам да кажа, кралски пратенико в Нотингам — отвърна Бренууд, без да прикрива враждебността си, — че тези двама разбойници няма да доживеят до края на седмицата. Били са заловени и после освободени. Какво ще си помислят другарите им? Че кралят ги е помилвал, защото са проговорили, разбира се. Те са вече мъртъвци.
— Това не е наша работа — отвърна Корбет. — Какво смяташ да предприемеш сега, милорд шерифе?
Бренууд вдигна очи и на навъсеното му лице изгря усмивка.
— Ще изчакаме сър Гай от Гизбърн и ще видим дали ще се справи по-добре от нас. Още ли не се е върнал пратеникът ти?
Корбет поклати отрицателно глава.
— Дотогава — продължи Бренууд — аз ще броя парите, Ротбьоф ще записва сметките, а ти ще се чудиш какво да правиш, докато слугата ти, както разбрах, прекарва повечето си време вън от замъка.
— Знам какво ще направя — отвърна Корбет. — Какво?
— Довечера, сър Питър, е тринадесети юни. Бренууд присви очи, а Ротбьоф рязко вдигна глава.
— А, за стрелите ли говориш? — шерифът поклати глава. — Бог знае какво означават. Сигурно е някаква шега. Ще вечеряш ли с нас?
Корбет прие и се върна в стаята си. Беше обезпокоен и известно време крачеше неспокойно из нея, като ту поглеждаше през прозореца, ту лягаше на леглото и се вторачваше в гредите на тавана.
— Тринадесети юни. Ако не разгадая онзи странен шифър скоро — възкликна той, — негово величество кралят ще ме повика в Лондон и други ще преследват този „блуждаещ огън“ из гората!
Той седна на леглото и издърпа една нишка от одеялото, чудейки се кога ли ще пристигне Малтоут.
— Трима крале — прошепна той — отиват в кулата на двамата глупаци с двама конници. — Чудеше се кой е създал гатанката. Дьо Краон, Ногаре или самият Филип? Какво можеше да означава? Бяха ли това имена на градове във Фландрия? Щяха ли армиите на Филип да преминат границите и да ударят важни градове, както беше направил крал Едуард в Шотландия? Корбет почувства как сърцето му се свива от отчаяние. Повечето от шифрите, използвани от французите, можеха да бъдат разгадани доста лесно, защото съобщенията бяха дълги. А колкото по-дълги бяха, толкова по-лесно се разшифроваха.
Но тази кратка фраза? Умът на Корбет продължаваше да работи. Помисли си за стаята, в която беше умрял Веки. Как би могло човек да бъде отровен в заключена стая със слугата си вътре, двама войници пред вратата и никаква следа от отровата?
— Използвай логиката, Корбет — каза той на глас и се замисли за поканата, която наскоро беше получил от ректора на Оксфорд да изнесе лекция пред студентите върху логиката на Аристотел и влиянието й върху изучаването на квадривиума. Корбет се усмихна. Как го беше подигравала Мейв! Тя ли щяла да наглежда приставите? Изглеждало, че реколтата ще е добра, но на търговците на зърно в Корнхил не можело да се има доверие; той трябвало да присъства, когато щели да продадат произведеното през годината. Той си помисли как някой се опитва да измами Мейв и се усмихна. Тя би му отрязала главата! Очите му натежаха. Унесе се и задряма, но беше събуден от Ранулф, който връхлетя в стаята.
— За Бога, човече, какво става? — изръмжа Корбет. — Пак ли ни нападат?
— Не, господарю — отвърна Ранулф, още под влиянието на разговора си с Рахиър, — но имам идея за шифъра.
— Продължавай.
— Възможно ли е да е стихотворение или песен? Корбет присви очи.
— Какво те кара да мислиш така?
— Просто ми хрумна — излъга Ранулф, — Може би френска песен или фламандска поема?
Корбет поклати глава.
— Може би си заслужава да проверим — промърмори той, — но засега ще се занимая с належащите проблеми.
И той разказа на Ранулф какво му бяха казали разбойниците. Прикривайки разочарованието си от сдържаността, с която господарят му беше приел идеята, той внимателно го изслуша.