Привидението от храма

— Лъже, Монахо! — изкряска старчето откъм прозореца. — Сенсан никога не е говорил за някакви братовчеди.

— Лаоу си гледа живота — побърза да продължи Ма Жун, — затова аз поех задължението да открия негодника, който уби Сенсан.

— Защо идваш точно при мен, Шаопа!

— Защото в Тонкан ми казаха, че тук ти си главният.

— Беше! — изпищя отново кривогледият и избухна в кикот.

Великанът се наведе, докопа под масата парче тухла и замери старчето. То рязко престана да се киска и нададе вик на болка. После се замята нагоре-надолу под свода на прозореца подобно на изплашена птица в клетка. Човекът, когото бяха нарекли „монах“, огледа Ма Жун от горе до долу.

— В тялото приличаш на Сенсан — отбеляза той. — Не зная кой го е убил, но знам какво търсеше.

— Голяма полза, няма що! — сопна се Ма Жун. — Златото от храма, разбира се. Но онзи мръсник, убиецът, ще изплюе точно къде го е скрил. Само да го пипна веднъж.

Другият не отвърна нищо. Огромната му длан бавно поглади дървената плоскост на масата, по която бяха издълбани геометрични фигури и някакви причудливи символи. Монаха вдигна свещта и се вторачи в плетеницата от линии, навел голямата си глава, от която висяха сиви кичури. Най-накрая се изправи.

— Не, изрисувал съм тук вече твърде много диаграми и чертите започват да се оплитат — въпреки че: гласът звучеше грубо, Ма Жун бе поразен от речника му на образован човек. — Не мога да ти кажа много нещо, Шаопа. Нищо конкретно. Но ще ти дам един добър съвет: намери златото, а за убиеца забрави!

— Не мога да го забравя, но ще се възползвам от съвета първо да пипна златото. Ти колко ще искаш?

— Две трети.

— Да не си полудял? Половината! Трябва да деля и с Лаоу, не забравяй!

— Както ти делиш с мен, Монахо — провикна се старчето от прозореца.

— Съгласен! — Монаха порови из прокъсания си;. ръкав и постави на масата малка дървена плочка, изписана с някакви непонятни знаци. — Иди тази нощ. в скита, Шаопа. Той е до големия червен храм, на: хълма отвъд Източната врата. Всеки ще ти каже къде е. Прехвърли се през стената и почукай четири пъти на слугинската врата, една малка тухлена постройка, вляво от портата. Покажи тази плочка на момичето, наричат го Пролетно Облаче.

— Нощно Облаче е по-правилно — изсмя се кривогледият.

Монаха го замери с камък, но не улучи и старчето се задави от кикот.

— И твоите очи не са много по стока от моите, Монахо — викна подигравателно той.

— У нея ли е златото? — запита Ма Жун.

— Още не, Шаопа. Но с нея ще бъдеш близо до целта. Заедно не може да не го намерите.

— Че ако е така, защо не идеш сам?

— Щото не може да направи и една крачка — присмя се кривогледият. — Ако не му пускам по някоя коричка, да е пукнал от глад като краставо куче. А някои още му викат главатар!

— Малко съм слаб в краката — изръмжа монахът. — Ревматизмът ме върти до мозъка на костите. Гръбнакът и краката ми се изкривиха. Но все още мога да яздя кон, пък и мозъкът ми е наред. Не си въобразя вай, че можеш да ме измамиш!