Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
За щастие, Боб Стрейндж, който в качеството си на Трети учител отговаря за разходите на всяка катедра, даде да се разбере, че до приключването на инспекцията не бива да се правят повече неоправдани разходи, така че засега Киселото грозде е принуден да търпи присъствието ми, докато несъмнено планира следващия си ход.
Междувременно директорът продължава офанзивата си срещу чорапите. Съветът в понеделник бе изцяло посветен на тази тема и в резултат на това буквално всички ученици от моя клас започнаха да идват на училище с най-екстравагантни чорапи, в отделни случаи придружени с крещящи жартиери.
Дотук съм преброил един чифт с Бъгс Бъни, три с Барт Симпсън, един „Саут Парк“, четири с Бийвъс и Бътхед, а Алън-Джоунс се появи със сигналнорозови чорапи с Пауърпъф Гърлс, избродирани с блестящи конци. Цяло щастие е, че очите ми не са като едно време и че никога не забелязвам тези неща.
Разбира се, никой не се заблуждаваше за причината, породила внезапния интерес на новия директор към ученическите чорапи. Датата на училищната инспекция наближаваше, а след обезсърчителните изпитни резултати от лятото (благодарение на прекомерния брой курсови работи и последните нововъведения в системата на образованието) той знае, че не може да си позволи неблагоприятен доклад.
Като последица от това чорапите, ризите, вратовръзките и други подобни ще бъдат мишена номер едно за този триместър, както и разните там графити, нарушения на Правилника за хигиена и безопасност, мишки, компютърна неграмотност и движение от лявата страна на коридора. Ще има вътрешно оценяване на новоназначените учители, вече се печата нова брошура, сформиран е комитет, който да обсъжда възможностите за подобряване имиджа на училището, а на паркинга за посетители е прибавен нов ред места за инвалиди.
В разгара на тази бурна дейност портиерът Фалоу е повече от досаден. Благословен със способността да изглежда зает, когато не върши нищо, той души из ъглите и край класните стаи с бележник в ръка, надзирава ремонтните и обновителните работи, с които се занимава Джими. Така успява да подслуша много от разговорите между учителите, които, както подозирам, предава на доктор Дивайн. Разбира се, макар външно да се отнася с презрение към клюките в Стаята на учителя, Киселото грозде е забележително добре осведомен.
Този следобед госпожица Деър седя в класната ми стая, за да замества Мийк, който е болен. Стомашно разстройство, или поне така казва Боб Стрейндж, но аз имам своите подозрения. Едни хора са родени за учители, други не, и макар че Мийк не би могъл да счупи местния рекорд — той принадлежи на един учител по математика на име Джером Фентиман, който още първия ден изчезна по време на междучасие и повече не се появи — няма да се учудя, ако ни е напуснал насред триместъра под претекст, че страда от загадъчна болест.
За щастие, госпожица Деър е замесена от по-жилаво тесто. Чувам я от учителската как говори на компютърните генийчета на Мийк. Кротостта й е измамна, под нея се крият интелигентност и блестящи способности. Давам си сметка, че отчуждеността й не се дължи на срамежливост. Тя просто се чувства добре в собствената си компания и няма много общо с останалите новаци. Виждам я доста често — в края на краищата, делим една стая — и съм изненадан от бързината, с която тя се приспособи към хаотичната топография на „Сейнт Осуалдс“, към множеството стаи, традиции и табута, към инфраструктурата. Държи се дружелюбно с момчетата, без да попада в клопката на интимниченето, знае как да наказва, без да предизвиква негодувание, знае добре предмета си.
Днес преди часовете я заварих да оценява писмени работи в класната ми стая и няколко секунди я наблюдавах, преди тя да е забелязала присъствието ми. Стройна, делова, в снежнобяла блуза и спретнати сиви панталони, с тъмна коса, подстригана късо на дискретна хубава прическа. Пристъпих напред, тя ме видя и тутакси скочи, освобождавайки стола ми.
— Добро утро, сър. Не очаквах да дойдете толкова рано.
Беше седем и четирийсет и пет. Верен на себе си, Лайт всяка сутрин пристига в девет без пет, Бишъп идва рано, но само за редовния си крос навън, дори Джери Грахфогел не влиза в стаята преди осем. И това „сър“ — надявах се жената да не се окаже поредното мекотело. От друга страна, не ми харесва, когато новаците свободно се обръщат към мен на малко име, сякаш съм водопроводчикът или някой, когото са срещнали в бара.