Двойникът на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойникът на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…
— А трябва ли да съм чувал? — отговори с въпрос той.
— Може би не — отвърна тя и в очите й блесна кратка светкавица. — Просто допусках, че Полковника ви е разказал за него, преди да умре…
— Баща ми? — изненадано я погледна Никълъс и поклати глава. — Не, нищо не ми е разказвал…
Върху лицето на Мери-Роуз се появи лека усмивка:
— Ти беше права, Хонико-сан… Приликата е поразителна. Вие много приличате на баща си, господин Линеър… Същото издължено и изразително лице, същите тъмни и неспокойни очи. Но фигурата ви е съвсем различна…
— Но как е възможно да знаете как е изглеждал баща ми? — озадачено попита Никълъс. — При това и двете…
— От разказите на майка ми — поясни Хонико. — Тя е познавала полковник Линеър от нейното „торуко“…
— Банята в Ропонги? — вдигна вежди той. — „Тенки“?
— Точно така.
— Значи сте ми казала истината по време на онзи обяд. „Торуко“-то наистина е съществувало…
— Да.
— Непрекъснато се сблъсквам с името „Тенки“. Какво е скритото му значение? Така се е казвала банята, в която е работила вашата майка, а Майк Леонфорте кръщава една цяла корпорация със същото име… Това не е случайно, той положително е свързан по някакъв начин с това „торуко“…
Светът се люшна и изчезна, цветовете се стопиха като олющена боя. Кшира го понесе на невидимите си криле, надолу — към нагорещената магма в центъра на земното кълбо. В ушите му звънна гласът на Майкъл Леонфорте:
Аз съм бъдещето. Аз съм прогресът и уникалната сигурност. Аз съм Бог, Родина и Семейство. Аз съм Апостолът, който забранява абортите, гони чужденците и се бори с нелегалната имиграция. Аз съм възроденият фашизъм и ти си призован под знамената на нова, свещена война. Ние с теб сме затворени в кръг, който непрекъснато се стеснява. Скоро ще се слеем в пространството. Но ние не можем да живеем в едно и също пространство, нали? Какво ще стане тогава? Аз имам отговор на този въпрос, а ти?
Клепачите му потрепнаха и се отвориха. Оказа се проснат на пода, затрупан от книги. Хонико се беше надвесила над него, лицето й беше бяло като вар. Беше плакала, по бузите й личаха засъхнали вадички. Над нея се извисяваше царствената фигура на Мери-Роуз, синьо-зелените й очи спокойно го наблюдаваха.
— Падна и аз помислих, че си умрял — прошепна Хонико и докосна гърдите му с длан. — После долових ударите на сърцето ти. Бяха силни, но страшно бавни!
— Хонико — обади се сестра Мери-Роуз и докосна рамото на момичето, което се клатеше напред-назад като в транс. — Знаеш какви са твоите задължения!
— Задължения? — промърмори с недоумение Никълъс, все още частично парализиран от пристъпа на Кшира. Този път ефектът беше особено опустошителен, може би защото дълго се беше въздържал от необичайното състояние на духа. — Какви задължения?
Морскозелените очи запълниха зениците му.
— Хонико е член на Ордена, господин Линеър — поясни сестра Мери-Роуз. — Също като майка й преди нея. Задълженията й са към Бога и Ордена, всичко останало е подробност…
— Орденът е действал в Япония по времето на баща ми? — попита с недоверие той.
— Да — усмихна се Мери-Роуз. — Той е познавал Бърнис, моята предшественица…
— Не разбирам.
— След малко всичко ще ви се изясни — мило го погледна монахинята. — Хонико ще ви разкаже за „Тенки“, за всичко, което се е случило в онова торуко… За баща ви и начина, по който са се преплели съдбите им… — Мери-Роуз коленичи и взе ръката му между дланите си. — Но преди това ще ви помоля за мъничко вяра… Ще ви помоля да ми се доверите, въпреки че току-що се запознахме…
Никълъс ясно усети магнетичното й излъчване. Здраво като стомана, горещо като слънцето… И въпреки това някак хладно… Не, не хладно, а по-скоро студено… Като бучка лед, като самата смърт! Тази жена изпитва смъртен страх от нещо… Но от какво?
— Доверявам ви се, майко — промълви той.
— Чудесно — стисна ръката му тя, главата й леко се наклони. — Сега ме погледнете в очите и кажете какво виждате, господин Линеър!
Молбата й беше странна, но той се подчини. В главата му внезапно изплува въпросът, който й беше задал преди малко: Срещали сме се някъде? Прочете отговора на този въпрос в бистрите й, невероятно красиви очи. Не, не бяха се срещали, но тази прилика… Една врата рязко се отвори в съзнанието му, пространството се запълни от неясна фигура…
Сестра Мери-Роуз кимна с глава, прочела в очите му всичко, което се появи в обърканата му душа.
— Да, точно така — промълви тя. — Постигнахте го благодарение на изключителната сила на духа. Открихте семейните черти… Приех името Мери-Роуз при постъпването си в манастира. Светското ми име е Джаки и съм сестра на Майкъл Леонфорте.