Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
Сарет казва, че и двамата стреляни са насочили стрелите си към мен. Мръсница е тя, сестра ми. Казва, че и двамата ще поискат ръката ми. Макар че не съм първата дъщеря на Скорон, а татко вече обеща земя и съюз на Олидан. Казва, че и двамата щели да ми поискат ръката, но не ръката ми ги интересувала, нито зестрата ми. Каза и още, но устата ѝ е по-мръсна от моето перо, нищо че то е черно от мастилото. И ако наистина ми поискат ръката, какво ще кажа аз? Уж са братя, а никак не си приличат — единият светъл и добър като моя сър Гален, другият тъмен и съблазнителен като Йорг, който го уби.
Снощи пак сънувах. Събудих се в плен на съня, устните ми мълвяха речта му, а сега нищо не помня. Помня само нож, дълъг нож. Знам, че трябва да го използвам. Помня, че Йорг ме е наранил. Редно би било да се върна назад и да прочета дневника си от началото, но по някаква причина ръцете ми не искат да отгърнат първите страници, искат да отгръщат само напред. Това също го сънувах.
Сагеус пак е на вратата. Принцовете чакат.
Не ми харесват очите на този човек.
Горгот е единствен по рода си. Левкротите не ги изливат в калъп. Поразени от отровите на Строителите, те излизат повредени от майчината утроба и се повреждат допълнително и своеобразно през годините след това. Ребрата, които стърчат оголени от гръдния кош на Горгот, са черни и дебели, кожата му е твърда като на животно и по-червена от кръв, а мускулите отдолу се прескачат на възли при всяко движение. И макар че е създаден за война, макар че вдъхва ужас с вида си, Горгот е мой приятел и одобрението му е важно за мен. Същото може да се каже за малцина с нормален човешки образ и повечето от тях са мъртви.