Смърт във Виена

— Наистина, ако приемем, разбира се, че Фогел и Радек са фактически едно и също лице. Спецподразделението 1005 определено е действало в Аушвиц през 1942 година. Дали Радек е бил там или не, и то в определен ден, вероятно е невъзможно да се докаже.

— Какво знаем относно съдбата на Радек след войната?

— Опасявам се, не много. Той се е опитал да отлети за Берлин, преоблечен като ефрейтор от Вермахта. Бил арестуван по подозрение, че е есесовец, и интерниран в лагера за военнопленници в Манхайм. Някъде в началото на 1946 година е избягал. След това е мистерия. Изглежда, е напуснал Европа. Имало твърдения, че е видян на обичайните места — Сирия, Египет, Аржентина, Парагвай, — но нищо не се оказало сигурно. Търсачите на нацисти са преследвали едрите риби — като Айхман, Борман, Менгеле и Мюлер. Радек е успял да прелети под радара. Освен това тайната на Акция 1005 била толкова добре пазена, че темата едва била засегната на Нюрнбергския процес. Никой в действителност не знаел много за нея.

— Чий е бил манхаймският лагер?

— Бил е американски лагер.

— Знаем ли как е успял да избяга от Европа?

— Не, но трябва да приемем, че му е била оказана помощ.

— ОДЕССА?

— Може да е била ОДЕССА или някоя от другите мрежи за подпомагане на нацистите. — Ривлин се поколеба, после каза: — Или може да е била прочутата и стара институция, базирана в Рим, която е ръководела най-успешната Ратлайн31 в следвоенния период.

— Ватиканът?

Ривлин кимна утвърдително.

— ОДЕССА не е можела да се мери с Ватикана, що се отнася до финансиране и поддръжка на трасе за бягство от Европа. Тъй като Радек е бил австриец, той почти сигурно е бил подпомогнат от епископ Худал.

— Кой е Худал?

— Алоис Худал е бил австриец, антисемит и горещ привърженик на нацистите. Той е използвал своя пост като ректор на „Понтифичо Санта Мария дел’Анима“ — немската семинария в Рим, за да помогне на стотици офицери от СС да избегнат правосъдието, в това число и на коменданта на Треблинка Франц Щангъл.

— Каква помощ им е оказал?

— Като начало — паспорт от Червения кръст с ново име и входна виза за далечна държава. Освен това им е давал по-малко джобни пари и е плащал за пътуването им.

— Водил ли си е архив?

— Очевидно да, но документите му се пазят под ключ в „Анима“.

— Нужно ми е всичко, което имате, за епископ Алоис Худал.

— Ще ви подготвя една папка.

Габриел вдигна снимката на Радек и внимателно я разгледа. Имаше нещо познато в лицето му. Това чувство се бе загнездило у него през цялото време на краткия разказ на Ривлин. После се сети за скиците с въглен, които бе видял тази сутрин в Музея на изкуствата от холокоста — детето, което трепери от страх пред едно есесовско чудовище, и изведнъж се сети къде бе виждал лицето на Радек преди това.