Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Това е копие от партийното досие на Радек и въпросниците, които е попълнил по време на кандидатстването си. Идва от Берлинския документален център — най-голямото хранилище за нацистки и есесовски досиета в света. — Ривлин вдигна две снимки, едната в анфас, а другата в профил. — Това са официалните му снимки в СС. Прилича на нашия човек, нали?
Габриел кимна утвърдително. Ривлин върна снимките в папката и продължи урока си по история:
— Към ноември 1938 година Радек бил напуснал следването си и работел в Централното управление за еврейска емиграция — нацистката институция, която повела кампания на терор и лишаване от икономически права на австрийските евреи, целяща да ги принуди да напуснат „доброволно“ страната. Радек направил добро впечатление на шефа на Централното управление, който бил не друг, а Адолф Айхман. Когато Радек изразил желание да отиде в Берлин, Айхман се съгласил да му помогне. Нещо повече, на Айхман оказал ефикасна помощ млад австрийски нацист на име Алоис Брунер, който в крайна сметка ще се окаже замесен в депортирането и избиването на 128 000 евреи от Гърция, Франция, Румъния и Унгария. През май 1939 година, по препоръка на Айхман, Радек бил преместен в Централното управление за сигурността на Райха в Берлин, където бил назначен към Sicherheitsdienst — нацистката служба за сигурност, известна като СД. Скоро след това той вече работел директно за прочутия шеф на СД — Райнхард Хайдрих.
През юни 1941 година Хитлер стартирал операция „Барбароса“ — нахлуването в Съветския съюз. На Ерих Радек било възложено командването на операциите на СД в района, станал известен като Украински райхскомисариат — обширна област от Украйна, включваща областите Волхиния, Житомир, Киев, Николаев, Таврия и Днепропетровск. В задълженията на Радек влизали сигурността на територията и операции срещу партизаните. Той също така основал колаборационистката Украинска помощна полиция и контролирал нейните действия.
По време на подготовката за „Барбароса“ Хитлер бил заповядал тайно на Хайнрих Химлер да изтреби евреите в Съветския съюз. Докато войските на Вермахта напредвали през съветска територия, четири маневрени отряда за унищожение, така наречените Einsatzgruppen, го следвали по петите. Евреите били арестувани и транспортирани до изолирани места — обикновено разположени близо до противотанкови ровове, изоставени кариери или дълбоки долове, — където били избивани с картечен огън и набързо заравяни в масови гробове.
— Ерих Радек бил съвсем наясно с дейността на отрядите за унищожение в Райхскомисариата — каза Ривлин. — В крайна сметка това е била неговата територия. И той не бил само бюрократичен чиновник убиец. Според всички сведения, на Радек в действителност му доставяло удоволствие да гледа как евреите били избивани по стотици наведнъж. Но неговият най-значим принос в Шоа все още предстоял.
— В какво се е състоял той?
— Държите отговора на този въпрос в джоба си. Той е гравиран от вътрешната страна на пръстена, който сте взели от къщата в Горна Австрия.
Габриел измъкна пръстена от джоба си и прочете надписа: 1005, добра работа, Хайнрих.
— Предполагам, че Хайнрих е не някой друг, а Хайнрих Мюлер, шефът на Гестапо. Но за нашите цели най-важната информация, която се съдържа в надписа, са тези четири цифри в началото: едно, нула, нула, пет.
— Какво означават те?
Ривлин отвори втората папка. Тя носеше надписа „Акция 1005“.
Всичко започнало достатъчно странно, с оплакване от съседите.
В началото на 1942 година пролетното топене на снеговете извадило на показ серия от масови гробове в областта Вартегау, Западна Полша, по поречието на река Нер. Хиляди трупове изплували на повърхността и ужасна смрад се разнесла на километри в района. Немец, живеещ наблизо, изпратил анонимно писмо до Външното министерство в Берлин, оплаквайки се от това положение. Алармата се задействала. Гробовете съдържали останките на хиляди евреи, умъртвени в мобилни газови фургони, които после били използвани в лагера за унищожение в Челмно. „Окончателното решение“ — най-строго пазената тайна на нацистка Германия, било под угрозата да бъде разкрито от топенето на снеговете.
Първите доклади за масовото избиване на евреи вече били започнали да достигат до външния свят благодарение на съветския дипломатически телеграф, който дал сигнал на Съюзниците за ужасите, извършвани от германските войски на полска и съветска територия. Мартин Лутер, който се занимавал с „еврейските въпроси“ от страна на Германското министерство на външните работи, знаел, че разкритите гробове близо до Челмно представляват сериозна заплаха за секретността на Окончателното решение. Той изпратил копие от анонимното писмо до Хайнрих Мюлер от Гестапо и поискал незабавни действия.