Братята
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-84-X
- Переводчик: Зорница Димова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Братята». Краткое содержание книги:
— Преди шестнайсет месеца същите тези престъпници взривиха две наши посолства и убиха трийсет американци, а ние не направихме нищо, за да ги спрем. Те са безочливи, защото на нас ни липсва твърдост да се борим с тях. Когато стана президент, ние ще обявим война на тези терористи и ще спрем убийствата.
Суровите думи бяха заразителни и докато Америка научаваше ужасните новини от Кайро, още седем кандидати лееха заплахи и ултиматуми. Дори и най-пасивните сега звучаха като родени за стрелба.
11
В Айова отново валеше сняг, завихряше се по вятъра, превръщаше се в киша по улиците и тротоарите и караше Куинс Гарб да мечтае за плажове и жарко слънце. Той покри лицето си, докато вървеше по главната улица, уж да се предпази, но всъщност просто не искаше да говори с никого. Не искаше някой да го види как отново се вмъква в пощата.
В кутията му имаше писмо. Едно от онези. Челюстта му увисна, а ръцете му замръзнаха, когато го видя да лежи заедно с някакви рекламни листовки, невинно като картичка от стар приятел. Куинс се огледа на всички страни като гузен крадец, а после измъкна писмото и го мушна под палтото си.
Жена му беше в болницата, за да организира бал за децата инвалиди, така че къщата му бе празна, като изключим една прислужница, която по цял ден дремеше до пералнята. Куинс не й беше повишавал заплатата от осем години. Той потегли към дома си бавно, като се бореше със снега и вятъра, проклинаше изнудвача, влязъл в живота му под маската на любовта, и се питаше какво ли съдържа писмото, което натежаваше до сърцето му с всяка изминала минута.
Влезе през входната врата, като се стараеше да вдига възможно най-много шум. От прислужницата нямаше и следа. Куинс се качи горе в спалнята си и заключи вратата. Под дюшека му имаше пистолет. Банкерът хвърли палтото и ръкавиците си на едно кресло, после свали и сакото си, седна на ръба на леглото и разгледа плика. Същата виолетова хартия, същият почерк — всичко беше същото, а печатът беше ударен в Джаксънвил преди два дни. Скъса плика и извади единствения лист.
Скъпи Куинс,
Много ти благодаря за парите. За да не ме помислиш за напълно безчувствен, искам да ти кажа, че те отидоха за жена ми и децата ми. Горкичките, толкова много страдат. Аз съм в затвора, а те нямат никакви средства. Жена ми страда от хронична депресия и не може да работи. Четирите ми деца се изхранват от помощи и купони за храна.
Сто хиляди долара би трябвало да ги поохранят, помисли си Куинс.
Те живеят в общинско жилище и нямат редовен транспорт. Затова отново ти благодаря за помощта. С още петдесет хиляди бих могъл да изплатя дълговете им и да ги пратя на училище.
Правилата са същите като преди; парите трябва да изпратиш на същото място, иначе тайният ти живот ще бъде разгласен. Направи го и този път, Куинс, и се заклевам, че това е последното ми писмо.
Отново благодаря.