Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Серия: Exorcist #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-059-6
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)». Краткое содержание книги:
— Но вие казахте, че не знаете защо.
— Изглежда, че е свързано с мотивацията — отговори Колман. — Но в общи линии това е всичко, което знаем.
— Е, какво ще кажете за пункцията? — попита Клайн. — Съгласна ли сте?
Раменете на Крис провиснаха и тя наведе очи към пода.
— Действайте — промърмори тя. — Правете каквото трябва, само я излекувайте.
— Може ли да използвам телефона? — попита Клайн.
— Разбира се. Елате в кабинета.
— И между другото — сети се Клайн, докато тя се обръщаше да го поведе, — трябва да й смените чаршафите.
— Веднага ще се погрижа — каза Шарън и бързо тръгна към спалнята на Ригън.
— Да ви предложа ли кафе? — попита Крис по пътя към кабинета. — Днес прислугата има свободен ден, но мога да приготвя нес.
Лекарите отказаха.
— Виждам, че все още не сте направили нищо с прозореца — каза Клайн.
— Не, но се обадихме — отвърна Крис. — Утре ще дойдат да сложат капаци, които се заключват.
Влязоха в кабинета. Клайн се свърза с болницата и поръча на асистента си да донесе необходимите лекарства и инструменти.
— И да подготвят лабораторията за анализ — добави той. — Ще го направя лично, веднага след процедурата.
След края на разговора Клайн помоли Крис да разкаже какво се е случило след предишната му среща с Ригън.
— Чакайте да си спомня. Миналия вторник… — Крис се замисли. — Не, във вторник нямаше нищо; Ригън си легна и спа до късно на другата сутрин, а след това… не, чакайте — поправи се тя. — Не, не спа. Точно така. Уили ми спомена, че я чула в кухнята ужасно рано. Спомням си как се зарадвах, че си е възвърнала апетита. Но сигурно после пак си е легнала, защото остана в леглото цял ден.
— Спеше ли? — попита Клайн.
— Не, мисля, че четеше. Малко ми поолекна. Нали разбирате, изглеждаше, че либриумът е точно каквото й трябва. Стори ми се някак унесена и това малко ме тревожеше, но все пак имаше видимо подобрение. И снощи нямаше нищо тревожно. А тази сутрин внезапно започна. Как само започна…
И тя разказа на лекарите как сутринта седеше в кухнята, когато Ригън дотича по стълбището, скри се зад стола й, стисна ръцете на майка си и обясни с писклив и изплашен глас, че капитан Хауди я преследва; щипел, блъскал, сипел неприлични думи и заплашвал да я убие. Ето го! — изпищя тя накрая, сочейки към вратата на кухнята. После се свлече на пода, разтърсвана от конвулсии; задъхваше се, ридаеше и твърдеше, че капитан Хауди я рита. Изведнъж се изправи насред кухнята, разпери ръце и започна да се върти — като пумпал, добави Крис. Това продължи цяла минута, докато накрая детето рухна изтощено на пода.
— И после най-неочаквано — продължи с разтреперан глас Крис — видях тази… тази омраза в очите й… и тя ми каза… нарече ме… О, Господи!
Крис избухна в конвулсивни ридания.
Клайн пристъпи до бара, наля чаша вода от крана и се върна при Крис. Риданията бяха стихнали.
— По дяволите, къде са ми цигарите? — въздъхна задавено тя и избърса очи. Клайн й подаде водата и малко зелено хапче.
— По-добре вземете това — посъветва я той.
— Успокоително ли е?
— Да.
— Дайте ми две.
— И едно е достатъчно.
Крис извърна глава и опита да се усмихне.
— Скъперник…
Тя глътна хапчето и върна празната чаша на лекаря.
— Благодаря — тихо каза тя, подпря челото си с треперещи пръсти и леко поклати глава. — Да, така се започна. Целият този ужас. Тя сякаш се беше превърнала в някой друг.
— Например капитан Хауди? — попита Колман.
Крис изненадано вдигна очи. Той я гледаше втренчено.
— Какво искате да кажете? — попита тя.
Той сви рамене.
— Не знам. Просто попитах.
Крис завъртя разсеян поглед към камината.
— Не знам — глухо изрече тя. — Просто някой. Някой друг.
За момента настана мълчание. После Колман стана. Каза, че имал други ангажименти, подхвърли няколко смътно окуражаващи думи, сбогува се и излезе.
Клайн го придружи до вратата.
— Ще провериш ли кръвната захар? — попита го Колман.
— За толкова тъп ли ме мислиш?
Дейвид се усмихна с усилие.
— И аз се поизнервих — каза той. Загледа се замислено настрани, опипвайки брадичката си. — Странен случай. Много странен. — Отново погледна на Клайн. — Ако разбереш нещо, обади ми се.