Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Той се беше срещнал с приятели в пет часа и бе пил с тях свободно и непредпазливо в продължение на един час. Напусна Йейлския клуб навреме и шофьорът на майка му го откара до хотел „Риц“, но обичайните му способности му бяха изневерили и в затопления от парното хол изведнъж му се замая главата. Той осъзна това; стана му забавно, но се изпълни и със съжаление.
Братовчедката на Пола беше двайсет и пет годишна, но изключително наивна и отначало не можа да проумее какво има. Тя не беше виждала Ансън преди и остана учудена, когато той започна да говори неясно за странни неща и едва не падна от стола си, но до появата на Пола и през ум не й мина, че това, което беше взела за миризма на униформа след химическо чистене, всъщност беше уиски. Ала Пола разбра още щом влезе и единствената й мисъл бе да изведе Ансън, преди да го е видяла майка й; като забеляза нейното изражение, братовчедка й също разбра.
Когато Пола и Ансън слязоха при колата, те намериха в нея двама души — и двамата заспали. Това бяха неговите другари, с които беше пил в Йейлския клуб — те също отиваха на увеселението. Съвсем беше забравил, че са в колата. На път за Хампстед двамата се събудиха и се разпяха. Някои от песните им бяха груби и въпреки че Пола се опитваше да се примири с факта, че езикът на Ансън не знае много задръжки, тя сви устни от срам и отвращение.
В хотела братовчедката, смутена и разтревожена, се замисли върху случилото се, след което влезе в спалнята на мисис Лажандър с думите:
— Ама че е странен!
— Кой е странен?
— Как кой — мистър Хънтър. Изглеждаше толкова странен.
Мисис Лажандър я изгледа строго.
— Какво му е странното?
— Ами каза, че бил французин. Не знаех, че е французин.
— Това е невъзможно. Сигурно не си разбрала правилно. — Тя се усмихна. — Било е шега.
Братовчедката упорито поклати глава.
— Не. Каза, че бил израснал във Франция. Каза, че изобщо не можел да говори английски и затова не можел да разговаря с мен. И наистина не можеше.
Мисис Лажандър погледна с досада встрани точно когато братовчедката добави замислено:
— Може би причината е, че беше доста пиян — и излезе от стаята.
Тази любопитна история беше вярна. Като забеляза, че езикът му е надебелял и не може да го владее, Ансън беше прибягнал до обичайния си спасителен ход — заяви, че не говори английски. Години след това той обичаше да разказва тази част от историята и неизменно заразяваше останалите с гръмкия смях, предизвикан от спомена за нея.
През следващия един час мисис Лажандър опита пет пъти да се свърже по телефона с Хампстед. Когато успя, трябваше да чака десет минути, преди да чуе гласа на Пола в слушалката.
— Братовчедка ти Джо ми каза, че Ансън е пиян.
— О, не…
— О, да. Братовчедка ти Джо твърди, че той е пиян. Казал й е, че бил французин, паднал от стола и поведението му е било на много пиян човек. Не желая да се връщаш с него.
— Мамо, нищо му няма! Моля те, не се тревожи за…
— Но аз не мога да не се тревожа. Според мен това е ужасно. Искам да ми обещаеш, че няма да се прибереш с него.
— Ще се оправя, мамо…
— Не желая да се връщаш с него.
— Добре, мамо. Дочуване.
— Внимавай, Пола. Помоли някой друг да те доведе.
Пола бавно отдели слушалката от ухото си и я окачи на вилката. Лицето й беше зачервено от безсилен гняв. Ансън спеше проснат в една спалня на втория етаж, докато долу увеселението вървеше бавно към своя край.
Едночасовото пътуване го бе накарало да поизтрезнее, появата му беше направо възторжена и Пола се надяваше, че в края на краищата вечерята не е провалена, но той има неблагоразумието да изпие два коктейла преди вечерята и катастрофата беше пълна. В продължение на петнайсет минути Ансън говори бурно и донякъде оскърбително на присъстващите като цяло, след което се свлече безмълвно под масата — приличаше на образ от стара гравюра, но, за разлика от старите гравюри, изглеждаше направо ужасно, без да има старинен вид. Никое от присъстващите момичета не каза нищо за случилото се — сякаш единственото, което то заслужаваше, беше мълчание. Чичо му заедно с други двама мъже го пренесоха на горния етаж и веднага след това Пола беше извикана на телефона.