Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Преди да потегли, той се постара да подбере облеклото си така, че да прилича на цивилно лице — като онези, които често бяха призовавани в армейските служби за справки около поредната мобилизационна кампания. За целта избра от богатия си гардероб старо кожено яке — модел, който навремето носеха всички американски летци. Спортното яке отлично си пасваше с мотоциклета — така изглеждаше като запален, но самотен любител на високите скорости.
Ключалката на апартамента на Моли не му създаде никакви проблеми. Още от входното антре той разбра, че майор Моли Смит е била спретната личност, която не е обичала досадни сувенири и дреболии. Това много го улесни при огледа на помещенията. Инженера намери скривалището й за ценни документи точно там, където би трябвало да се очаква — в малка, грижливо заключена метална кутия под дъските на пода в кухнята.
Вътре имаше обичайните любовни писма, писма от близките й, няколко стари снимки, свидетелството й за раждане, копие от завещанието й… и бележките, заради които Инженера се бе решил да проникне с взлом в апартамента й.
Той отлично разбираше, че му бе провървяло дяволски с бележките. Защото днес едва ли не всичко вече се съхраняваше в паметта на компютрите. Но Моли очевидно не се бе числяла към компютърното поколение. Инженера реши, че тя е умеела да борави с компютър само доколкото й е било необходимо в службата. Но може би не е искала тези сведения да станат достояние на някой компютърен хакер. Нямаше трети вариант, с който да бъде намерено обяснение на странния факт, че Моли Смит е криела в дома си записките относно разследването си около загадъчната смърт на генерал Норт.
Докато разглеждаше съдържанието на металната кутия му хрумна още нещо. Отново се взря в листата, изписани с прилежния почерк на Моли. Възможно ли е тя да е укрила някъде ксерокопия на тези записки?
Разбира се, че се е погрижила за това. А копията е съхранявала в някой трезор, който за нея е изглеждал достатъчно надежден — например, в личен сейф в подземията на банка „Ригс Нешънъл“. Иначе за къде другаде може да е този ключ, който той намери в металната кутия?
Находката беше не по-малко ценна за него от първата, която бе открил в металната кутия. Оставаше да се добере и до копието, и то с помощта на лицето, което единствено притежаваше право на достъп до сейфа на Моли Смит в онази банка.
Той върна металната кутия в скривалището, провери дали не е оставил някакви следи и побърза да напусне апартамента.
Инженера тръсна пепелта от пурата си в кристалния пепелник, остави я там и се извърна към екрана на телевизора. Историята около убийството на майор Моли Смит се развиваше точно така, както беше очаквал — отряд от Военната прокуратура щеше да проведе собствено, паралелно разследване — независимо от това на отдел „Убийства“ към полицията във Вашингтон — което само щеше да увеличи бъркотията. Досега никой не беше обелил и дума за двамата информатори на Моли по простата причина, че никой не подозираше за тяхното съществуване.
Все пак Инженера беше принуден да признае, че Моли беше оставила след себе си истинска главоблъсканица. Колко умело успя да го заблуди, че онези хапчета били против мигрената й! И колко наивно беше постъпил той, като не бе проверил какво всъщност беше лекарството! Достатъчно беше само да потърси кода, щампиран на опаковката, във фармацевтичния наръчник.
Беше убеден, че Моли е пожелала да умре, за да го заблуди и да скрие от него информацията, която му беше необходима. Но на практика именно опитите й да опази тайната си го бяха подтикнали да замине за Форт Белвоар, за да открие грижливо скритата метална кутия.
Той още веднъж посегна към пурата и разгърна листата с бележките на майор Моли Смит. В тях Стивън Коупланд беше означен като господин X, а съучастничката му, прелестната Бет Ъндъруд — като госпожица Y. Инженера лесно си спомни имената им. Този, който му беше възложил задачата, веднъж ги споменал — в деня, когато Инженера бе приел поръчката и бе попитал кои са най-подозрителните субекти, замесени в историята. Тогава тези имена бяха мимоходом споменати, като двамата мъже не им бяха отдали особено значение. Възлагателят бе махнал с ръка, успокоявайки Инженера, че е пълна глупост да се очаква именно Коупланд и Ъндъруд да се окажат в дъното на аферата. Доста по-късно пролича, че е била допусната сериозна грешка, ала тогава вече нищо не можеше да се направи. Моли ги бе взела под крилото си като важни свидетели.
Инженера прочете внимателно записките на Моли и мълчаливо я поздрави за прецизното отсяване на истината от лъжливите следи, лекомислените догадки и глупавите внушения. Дори може да се каже, че е била прекалено умна… Докато препрочиташе страниците, той се запита дали е записала всичко, до което е успяла да се добере. Ето например истинските имена на Коупланд и Ъндъруд не се споменаваха никъде в записките й. Както и местата, където се укриваха. Което всъщност беше най-важното на сегашния етап.