Разплата

Д-р Керъл, възрастен, но все още строен мъж, наскоро прехвърлил шестдесетте, примигна уморено. Майор Кенет Дейвс си каза, че лекарят смътно прилича на проскубан щъркел.

— Не много. Не повече от пет часа.

Дейвс учудено вдигна вежди — лекарят държеше ламаринена кутийка. Той внимателно отвори капака. Вътре имаше пет бледосини хапчета.

— Имала е проблеми със сърцето.

— Да, така е — кимна Дейвс. — Поставиха й диагноза миналия месец. Съставиха й допълнителен медицински картон. Затова шефовете я товареха предимно с канцеларска работа.

— Но този, който я е отвлякъл, е знаел много добре какво върши — продължи Керъл и посочи голия труп. — Има следи само от убождане с игла от спринцовка, но не и от удари. Това не е садистично спонтанно убийство, защото всичко е било подчинено на строга методичност. За тази цел се изисква да разполагаш с някое усамотено място. Твоят човек е успял да си го осигури.

Той обърна дясното коляно на Моли, а после и лявото.

— Не са много хората, които знаят, че при убождане в тази зона болката може да е много силна. Но той го е знаел.

Лицето на Дейвс остана сковано, обаче от погледа на опитния патоанатом не убягнаха леките признаци за повишен приток на кръв към лицето.

— Искам да знаеш всичко това, защото може да ти бъде от помощ при разследването. Въпреки мястото на поставянето на инжекцията, тя не е страдала дълго, сърцето й просто не е издържало. Сигурен съм в това.

Дейвс настръхна и напрегнато сведе глава към събеседника си.

— Макар да изглежда ужасно, ти твърдиш, че не се е мъчила, нали?

— Цялата работа е в начина, по който кръвта се е съсирвала. Убиецът очевидно не е знаел, че жертвата му е имала слабо сърце. Мога да си представя какъв ужас е изпитала, когато пулсът й се е ускорил рязко и кръвното й налягане се е повишило. Дори не е усетила убождането. Защото сърцето й е спряло, още преди да усети действието на инжектирания препарат.

Керъл отпусна ръка върху рамото на лекаря.

— Следователно, каквото и да се е опитвал да изтръгне от нея, нищо не е постигнал.