Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Детская проза » Вещиците
Вещиците - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещиците

Электронная книга - «Вещиците». Краткое содержание книги:

Вещиците са отвратителни същества. Те се маскират като мили жени, но тайно искат да заловят и изтребят всички деца, защото ги ненавиждат. За щастие едно момче и неговата баба знаят как да разпознават тези подли твари. Но ще успеят ли да се отърват от тях завинаги?
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Перейти на страницу:

— Нямам нищо против. Няма значение кой си и как изглеждаш, стига някой да те обича.

Да се залавяме за работа!

Тази вечер баба хапна обикновен омлет с къшей хляб. Аз си гризнах парченце кафяво норвежко козе сирене, което обичах от малък. Вечеряхме пред камината — баба, седнала на фотьойла си, а аз — на масата пред малка чинийка със сирене.

— Бабо, сега, след като се отървахме от Върховната вещица, останалите вещици ще изчезнат ли постепенно?

— Убедена съм, че няма — отвърна тя.

Спрях да дъвча и я погледнах.

— Но те трябва да изчезнат! Непременно трябва да измрат!

— Страхувам се, че не става така.

— Но щом Върховната вещица вече я няма, откъде останалите ще взимат парите, които им трябват? А и кой ще им дава заповеди, ще ги надъхва на годишните събрания и ще измисля магически отвари?

— Когато пчелата майка умре, винаги се намира друга пчела в кошера, която да я замести — обясни баба. — В тайното седалище на Върховната вещица сигурно има друга Върховна вещица, която се спотайва и чака да поеме ръководството, ако нещо се случи.

— О, не! — извиках аз. — Това означава, че всичките ни усилия са били на вятъра! Нима напразно станах мишка?

— Спасихме децата в Англия — каза баба. — Това не са напразни усилия.

— Знам, знам! Но не е достатъчно. Бях убеден, че всички вещици по целия свят постепенно ще изчезнат, щом се отървахме от водачката им! А сега ти ми казваш, че всичко ще си бъде постарому!

— Няма да е точно както преди — отвърна баба. — Например в Англия вече няма вещици. Това е истински триумф, нали?

— А останалият свят? — извиках аз. — Ами Америка, Франция, Холандия и Германия? Ами Норвегия?

— Не си мисли, че напоследък бездействам и не правя нищо. Отделям много време точно на този проблем.

Докато изричаше тези думи, я гледах в очите и изведнъж забелязах как ъгълчетата на устата й се извиват в тайнствена усмивка.

— Защо се усмихваш, бабо?

— Имам да ти съобщя една интересна новина — каза тя.

— Каква?

— Искаш ли да ти разкажа всичко отначало?

— Да, моля те. Обичам добите новини.

Баба бе изяла омлета си, а аз се бях наситил на сиренцето. Тя избърса устни със салфетката и каза:

— Щом се върнахме в Норвегия, телефонирах до Англия.

— С кого говори в Англия, бабо?

— С началника на полицията в Борнмът, скъпи. Казах му, че аз съм началникът на норвежката полиция и разследвам една странна случка, която неотдавна се е разиграла в хотел „Блясък“.

— Чакай малко, бабо. Нито един английски полицай няма да повярва, че ти си началникът на норвежката полиция.

— Умея много добре да имитирам мъжки глас — отвърна баба. — Естествено, че ми повярва. Полицаят от Борнмът бе поласкан да му се обади началникът на всички полицаи в Норвегия.

— И какво го попита?

— Попитах го за адреса и името на дамата, която е била отседнала в стая четиристотин петдесет и четири на хотел „Блясък“ и която след това изчезнала.

— Имаш предвид Върховната вещица, нали? — извиках аз.

— Да, скъпи.

— И той даде ли ти го?

— Разбира се. Полицаите винаги си помагат.

— Божичко, бабо, колко си хладнокръвна!

— Просто поисках адреса й.

— Но той знаеше ли го?

— Да, знаеше го. В стаята открили паспорта й, където били записани данните. Адресът бил попълнен и в регистъра на хотела. Всеки, който отседне в хотел, записва името и адреса си в тази книга.

— Но Върховната вещица едва ли е посочила истинското си име и адрес в хотелския регистър.

— Че защо не — отвърна баба. — Никой на света не е имал ни най-малка представа коя е тя, освен останалите вещици. Където и да отидела, хората я възприемали просто като мила жена. Ти, скъпи, си единственият обикновен човек, който я е виждал без маската. Дори в селото, в което е живяла, хората я мислели за любезна и много богата баронеса, която дарявала големи суми пари за благотворителност. Вече го проверих.

Започвах да се въодушевявам.

— Адресът, който са ти дали, трябва да е бил на тайното седалище на Върховната вещица.

— Да, при това домът й е все още там. Сигурна съм, че в него в момента живее новата Върховна вещица със свитата си от помощници. Владетелите винаги са заобиколени от голяма свита помощници.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)