Вещиците
- Автор: Даль Роальд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Вещиците». Краткое содержание книги:
— Н-н-но, Б-б-бруно! — отново заекна господин Дженкинс. — К-как се случи това? — Бедният човек бе останал без въздух.
— Вещиците — обясни баба. — Вещиците го сториха.
— Синът ми не може да е мишка! — изписка господин Дженкинс.
— Е, сега имате син мишка — рече баба. — Дръжте се добре с него, господин Дженкинс.
— Госпожа Дженкинс ще полудее! — извика господин Дженкинс. — Тя не може да понася тези твари!
— Ще се наложи да свикне — каза баба. — Надявам се, че нямате котка в дома си.
— Имаме и още как! — изплака господин Дженкинс. — Топси е любимото създание на жена ми!
— Тогава ще трябва да се отървете от Топси. Синът ви е по-важен от котката.
— Вярно е! — провикна се Бруно от вътрешността на чантата. — Кажи на мама, че ще трябва да махне Топси, преди да се прибера у дома!
Вече половината трапезария ни наблюдаваше. Всички бяха оставили ножовете, лъжиците и вилиците си и множество глави се бяха обърнали и гледаха втренчено господин Дженкинс, който заекваше и крещеше. Те не виждаха мен и Бруно и се чудеха за какво е цялата тази врява.
— Между другото — каза баба, — искате ли да разберете кой му причини това? — По лицето й играеше немирна усмивка и виждах, че се готви да докара неприятности на господин Дженкинс.
— Кой? Кой го направи? — извика той.
— Онази жена там. Дребната жена с черна рокля, която седи начело на дългата маса.
— Та тя е председателката на Кралското дружество за борба с жестокостта към децата!
— Не е. Тя е Върховната вещица, повелителка на всички вещици по света.
— Искате да кажете, че онази кльощава дребна жена, която седи там, е превърнала сина ми в мишка? — изкрещя господин Дженкинс и посочи с дългия си пръст. — Ще накарам адвокатите си да се заемат с нея. Тази работа ще й излезе през носа!
— На ваше място не бих прибързвала толкова — каза му баба. — Тази жена притежава магически сили. Може да реши да превърне вас в нещо още по-нелепо от мишка. В хлебарка например.
— Да ме превърне в хлебарка ли? — кресна господин Дженкинс почервенял от яд. — Нека се опита! — Той се обърна рязко и тръгна към масата на Върховната вещица.
С баба не сваляхме очи от него. Бруно бе изскочил от чантата и също наблюдаваше баща си. На практика всички в трапезарията вече гледаха господин Дженкинс. Аз си стоях в чантата на баба и надничах през ръба. Реших, че е по-разумно да си стоя, където съм.
Триумфът
Господин Дженкинс не бе направил и няколко крачки към масата на Върховната вещица, когато над всички шумове в залата се извиси пронизителен писък и Върховната вещица се изправи рязко.
Тя се качи на стола си и продължи да пищи…
След това скочи върху масата и заразмахва ръце…
— Какво става, бабо?
— Чакай малко! Мълчи и гледай.
Изведнъж всички вещици — и осемдесетте — започнаха да пищят и да скачат от местата си, сякаш някой ги бе убол по дупетата. Някои се бяха качили върху столовете си, други стояха върху масите, но всички се тресяха и размахваха чудато ръце.
Внезапно всичко утихна.
След това вещиците се сковаха. Всички до една бяха вцепенени и притихнали като трупове.
Над цялата зала надвисна мъртвешка тишина.
— Те се смаляват, бабо! Смаляват се също като мен!
— Да, така е.
— Заради отварата е! — извиках аз. — Виж! На някои започва да им никне козина по лицата! Защо започна да действа толкова бързо, бабо?
— Защото всички са приели огромни дози също като теб. Будилникът в отварата се е повредил!
Всички хора в трапезарията бяха станали от местата си, за да виждат по-добре. Започнаха да се приближават към двете дълги маси. Баба ми вдигна Бруно и мен, за да не изпуснем нищо от забавната гледка. Във вълнението си тя се покачи на един стол, за да вижда над главите на зяпачите.
След още няколко секунди всички вещици изчезнаха напълно и по двете дълги маси пъплеха малки кафяви мишки.
Из цялата трапезария запищяха жени, а големи мъже пребледняваха и крещяха:
— Каква е тази лудост? Това е невъзможно! Да се махаме от тук!
Келнерите нападаха мишките със столове, бутилки от вино и каквото друго им попаднеше подръка. Видях как главният готвач с високата си бяла шапка изхвърча от кухнята, размахал тиган, друг зад него бе вдигнал кухненски нож над главата си, а всички до един крещяха: