Избор на лице
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-041-6
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Избор на лице». Краткое содержание книги:
Всичко е наред в „най-добрия от световете“ до момента, когато загадъчният господин Блек започва своята космическа вендета срещу Семейството…
Веднага излязох, защото отвътре вратата се отваряше лесно, жегна ме съвестта, че не заключих грижливо. Правилата се бяха впили дълбоко в съзнанието ми. Проклет да е този Блек! Точно заради него въведохме сложните процедури — дори успя да проникне в Нулевото крило и го изненадахме съвсем случайно. Ако тогава го бях очистил, щях много да си улесня живота.
Тръгнах по коридора, подминах защитните системи зад входа и кимнах на Винкел, напрегнат като струна до ковчега.
— Добре, да напъхаме карантиите на студено — подканих го. — Имаме още много работа.
Той кимна, но не каза нищо. Хванахме сандъка и го понесохме.
— Боях се, че не си успял да дойдеш тук — промърмори Винкел след малко.
— Както виждаш, опасенията ти са били съвсем безпочвени.
— Да…
Оставихме ковчега пред бронираната врата и аз се обърнах към контролното табло.
— В джоба ти май има оръжие — подхвърли Винкел.
— Позна.
— Но не е зашеметяващ пистолет. Остава да е истински…
— Пак си прав.
— Защо го носиш?
— Помисли и ще се сетиш сам — натъртих, без да отделям поглед от таблото.
Часовниковият механизъм задейства и аз обърнах глава.
— Ела в Изчислителния център. Докато чакаме, ще проверя някои неща.
Той тръгна с мен, но пред вратата спря като закован.
— Не е заключена!
— Вярно. Но точно сега времето е доста ценно — отвърнах, влизайки.
Винкел си замълча, а аз седнах пред Бандита да видя докъде е стигнал с проучванията. Както и подозирах, господин Блек се бе прикривал добре. Засега не разполагахме с нищо. Машината обаче продължаваше да търси по все по-косвени признаци.
Забелязах, че ничия смърт още не бе регистрирана. Вероятно в жилището на Хинкли цареше такъв хаос, че не можеха да установят самоличността на пострадалите. А за Енгел беше малко рано да очаквам сведения, дори да са открили трупа му, в което се съмнявах.
… впрочем господин Блек едва ли сам щеше да съобщи за поредното си убийство, а колкото повече научавах за Гленда, толкова по-непредсказуема ми изглеждаше, си казах, докато преглеждах набързо информацията за момичето.
— Трудно ли прехвърли тялото на Ланге тук? — попитах Винкел.
— Не, нищо особено. Не срещнах никого…
Алармата изпищя отново. На екрана се появи Дженкинс. Побързах да се обадя:
— Здрасти. С Винкел сме в Изчислителния център. Идвай. И гледай да не се спънеш в Ланге!
Прекъснах връзката, без да чакам отговор от разтревожения младеж, сходен с нас по ръст и телосложение.
Усетих погледа на Винкел и се обърнах към него.
— Променил си се — отбеляза той. — И то невероятно. Не разбирам какво става. Защо не предизвика сливане, когато дойде тук? И защо да не го направим сега?
— Търпение. Вече ти казах, че времето ни е твърде малко и трябва да го разпределям точно. Скоро ще ви обясня всичко. Довери ми се.
Винкел кимна, по устните му се плъзна неубедително подобие на усмивка.
— Значи си решил какво да правиш?
— Да, всичко ми е ясно.
След секунди нахълта Дженкинс. Дишаше тежко, лицето му пламтеше.
— Какво става? — разкрещя се той.
Винкел отиде при него, прегърна го през рамо и рече:
— По-спокойно. Караб ще ни обясни всичко. Знае как да се справи с проблемите.
Дженкинс потръпна видимо и сякаш се смали.
— Надявам се, искрено се надявам да е така — каза го вече по-тихо и бавно. — Може би не е зле да започнеш с обяснението какво се случи в Крило 5.
— Че какво му има на Крило 5?
— Просто го няма — изтърси Дженкинс.
6.
Значи е дъщеря на горкия Кендъл Глин. Интересно, но и тъжно, странно и неудобно съвпадение. Всъщност съвпаденията ме настройват подозрително и изведнъж осъзнах, че начинът, по който Ланге се бе справил с тогавашното положение, ме изпълва с угризения. Чудно, той пък изобщо не се бе усъмнил в правотата си. Сметнал е, че това е най-цивилизованият начин да отстрани проблема, защото се гнусял от насилието. Аз обаче щях просто да изчакам най-подходящия момент и да гръмна онзи тип лично. Може би щях да се чувствам виновен, но щеше да е друго — работата щеше да е свършена малко по-чисто, поне според моите схващания.