Аленото цвете и бялото

Донякъде окуражи от гледката, Уилям се хваща на работа, изтънен от вдъхновение, от страстно желание да пропъди мъките и понесените оскърбления. Трябва да намери някакъв отговор, решение на мъчителните проблеми — и ще го стори, стига само да преодолее препятствията, издигнати от плътта. Нахлува в телата им с такова истерично ожесточение, че на моменти губи представа за това, което прави — като изпаднал в заслепяваща ярост воин, който вече не забелязва противниците си. Все пак, това за него са най-хубавите моменти.

Като изключим обаче такива трансцендентални проблясъци, не е толкова лесно да му се угоди. Момичетата не стават за нищо; не се движат така, както иска той, нямат желаните форми, желаните размери, дори плътта им не е такава, каквато би искал да бъде. Падат под него, когато иска от тях да носят тежестта на тялото му, залитат, когато им е казал да не мърдат, мигат, треперят и през цялото време мълчат по отвратителен начин. През по-голямата част от времето Уилям има чувството, че е сам в стаята — насаме с шума от собственото си дишане, с абсурдния шум, който се чува, когато кракът му ритва една от възглавниците по килима, глухото, ритмичното скърцане на пружините, комичното „кхъ-кхъ“ на собствената му алергична кашлица.

Вината според него е изцяло у Клеър и Алис. Та нали в миналото е прекарвал божествени, прекрасни часове именно с проститутки! Особено в Париж. Ах, Париж! Ето, там отглеждат момичета, които знаят как да доставят удоволствие на един мъж. Уилям се отпуска тежко върху тези мрачни английски момичета, притиснали гърди в гърди, и неволно се отдава на спомени. Особено хубав е един — от деня, когато реши да отиде сам до улица „Сент Акин“, като остави Бодли, Ашуел и другите да пият в кръчмата „Задънената улица“. По някакъв неведом начин, един Бог знае как, като се има предвид, че се беше нарязал до козирката, той се озова в някаква стая, пълна с крайно дружелюбно настроени уличници. (Има ли нещо по-приятно от смеха на пийнали млади жени?) Тъй или иначе, вдъхновен от тяхната жизнерадостна вулгарност, Уилям измисли една много забавна еротична игра. Момичетата трябваше да насядат с разкрачени крака в кръг около него, а той търкаляше монети към разтворените влажни процепи. Според уговорката, ако някоя монета успееше да влезе в целта, момичето имаше право да я задържи.