Нощно шоу
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нощно шоу». Краткое содержание книги:
В алуминиевото му тяло е Тони — юноша от Ню Йорк.
Младият човек до лудост е вманиачен по филмите на ужасите. В мислите, в желанията, в очите му изгрява очарователната специалистка по сценични ефекти от Холивуд — Дани, която е влюбена в помощника си Джак…
Същевременно Линда е обладана от мисълта за отмъщение заради извършеното насилие над нея от съученика й Тони и приятелите му.
Зад гърба й са вече две убийства. По следите е на вманиачения книгоман…
— Да — добави Джак. — И сега вече знаеш как се изработва изкуствена глава. — Той чукна по носа главата, която Тони стискаше под мишница. — Това тук е къде по-свястно от чучелото, което беше оставил на трамплина. И много по-страшно.
— Много смешно.
— Ако имаш свободно време — каза Дани, — мини през някоя библиотека и вземи малко литература по анатомия. Ще ти бъде от голяма полза. Ще се видим следващата събота, в девет.
— Добре. Е, благодаря.
Той се взря в лицето й, сякаш искаше да го запомни.
Тя се засмя нервно.
— Довиждане, Тони.
Той кимна и им обърна гръб. Запъти се бавно към улицата с наведена глава.
Дани затвори вратата.
— Уф!
— Най-после сме сами.
— Цялата съм вир-вода. Хайде да се изкъпем.
— Ами срещите ни?
— Какви срещи? — попита тя и свали фланелката си.
16
— Не, в момента не е вкъщи — каза женски глас.
Линда открехна вратата и надникна в къщата. През панорамния прозорец на всекидневната обилно нахлуваше слънчева светлина. Жената не беше там. Сигурно бе в кухнята.
— Ще се позабави, Хелън. Отиде да играе бейзбол.
Линда се вмъкна в къщата и безшумно притвори вратата.
— Разбира се. Щом си дойде, ще му кажа веднага да ти се обади. Макар че той вече ни каза всичко, което му е известно. Не е виждал Джоуел от сряда.
Линда тихо тръгна към стълбището.
— И той се тревожи… Знам, и аз бих полудяла. На твое място първо бих се обадила на полицията.
Линда се хвана за парапета и запристъпва нагоре по стълбата.
— Не, не искам да кажа нищо подобно, Хелън. Ти си убедена, че не е избягал… Знам, че не е такова момче. Точно затова ти казвам, че трябва да извикаш полицията. Ако това се беше случило с Арнолд, аз нямаше да чакам толкова дълго.
Когато Линда изкачи стълбището, гласът на жената вече почти не се чуваше. Отляво имаше някаква отворена врата и още една отдясно. От едната страна на коридора имаше лавици с книги и в дъното се виждаха още две врати.
Тя надникна през вратата отдясно. Висока до кръста й платформа заемаше почти половината от стаята. Върху нея беше построена железница в пълен комплект със зелени хълмчета, тунели и мостове, езерце от синьо стъкло, малко селце с гара. По релсите стояха неподвижно множество локомотиви и вагончета.
Отсрещната врата водеше към голяма баня.
Линда продължи нататък.
Отдолу се чуха стъпки. Линда хвърли поглед пред перилата и се увери, че никой не се качва по стълбата. Втурна се по коридора и се вмъкна във вратата отдясно.
Единично легло. Претрупано бюро и гардероб. Модели на кораби по лавиците. Плакат на Реджи Джаксън, когато още е бил янки.
Това трябваше да е стаята на Арнолд.
Тя тихо затвори вратата след себе си. Тръгна право към бюрото. Отгоре се търкаляха няколко учебника, синя папка, разхвърляни писалки и химикалки, лампа, джобен калкулатор, няколко щипки за листа, но не се виждаха никакви писма.
Тя внимателно премести стола с висока облегалка и отвори горното чекмедже. Вътре имаше гума, компас, нож в кания, гумена мишка и половин долар. Отстрани имаше купчина листове, пликове и няколко картички.
С треперещи пръсти тя вдигна една от тях. От картичката й се опули зеленикава намръщена мутра на Франкенщайн. Обърна я. На гърба беше надраскано с молив:
Здрасти!
Днес бях в студиото „Юнивърсъл“. Видях декорите на къщата от „Психо“. Замъкът на Дракула е много готин и изобщо не е страшен. Трябва да дойдеш.
До скоро.