Кръстът

— Тя каза нещо — ядосано промълви той. — Не искам да го повтарям.

Симон повдигна брадичката на дъщеря си. Червенината по лицето на Арнерд стана още по-гъста и тя мигаше ли, мигаше под строгия поглед на баща си.

— Вярно е — тя се отскубна от ръцете му. — Напомних на Гауте, че баща му беше осъден за подло предателство към краля. Но преди това Гауте те нарече изменник. Трябвало да благодариш на Ерлен, задето живееш охолно и спокойно в имението си.

— Мислех те за голямо момиче, Арнерд! Как може да се връзваш на детски приказки до степен да забравиш и възпитанието си, и силата на кръвната връзка! — той избута девойката и се обърна към Гауте. — Защо смяташ, че съм предал баща ти, синко? — попита съвсем спокойно той. — От известно време си ми ядосан, но ще ми кажеш ли какво съм сгрешил?

— Много добре знаеш!

Симон поклати глава. Момчето започна да крещи, а от очите му захвърчаха искри от обида:

— Видях с очите си онова писмо, заради което изтезаваха баща ми, за да признае кой си е сложил печата под него! Нали аз го изгорих.

— Замълчи! — извика Ерлен.

Лицето му беше пребледняло, дори устните му побеляха. Очите му горяха.

— Ерлен, предпочитам да разберем по каква причина Гауте ми се сърди. Да не би името ми да присъстваше в писмото, синко?

— Замълчи! — побеснял от ярост, Ерлен сграбчи сина си за рамото. — А аз ти се доверих, сине! Заслужаваш да те бях убил!

Кристин се втурна към момчето, Симон също. Гауте се отскубна от ръката на баща си и потърси убежище при майка си. Скри се зад ръката й и започна да вика, извън кожата си от нервна възбуда:

— Извадих писмата и разгледах печатите, преди да ги изгоря, татко! Помислих си, че така някой ден може да ти спася живота…

— Проклет да си! — от гърдите на Ерлен се изтръгна задавено, сухо ридание.

Симон първо пребледня, а после се изчерви от неудобство заради Ерлен. Не смееше да погледне към него, защото усещаше какъв срам изпитва Ерлен от низката си постъпка.

Кристин стоеше като попарена. Продължаваше да брани с ръце сина си от гнева на бащата. Но в главата й спомените веднага се подредиха и се оформи предположение: през пролетта, когато двамата сродници продадоха на манастира в Нидархолм морската къща на Лавранс на остров Вейой, Ерлен взе печата на Симон при себе си, макар и законът да не го позволяваше. Ерлен го показа на Кристин и отбеляза, че Симон би могъл да си позволи и по-фино гравиран печат. Тримата синове на Андрес си поръчали печати по образеца на бащиния, само надписите се различавали. Печатът на Юрд обаче бил много по-красиво изписан.

Освен това Ерлен й донесе сърдечни поздрави от Юрд и двата пъти, когато се връща от юг. Тогава Кристин се изненада, че съпругът й е гостувал на Юрд в „Дюфрин“, защото двамата мъже се запознаха на сватбата на Рамборг и оттогава не се бяха виждали. Но сега съобрази, че Юлв Саксесьон, който участваше в заговора срещу краля, е шурей на Юрд Андресьон.