Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Народите, които са се установили в Равнината, са страдали от едно постоянно затруднение: те не са успявали да намерят естествените граници на заетата от тях територия. Трябвало е да се борят за нея. Хората от равнините са се смятали за скромни земеделци за разлика от свирепите, грабливи мъже от планините. Всъщност именно хората от полята е трябвало да изучават изкуството на системната военна организация и на окупацията. В полето човек се научава, че трябва да удари пръв, ако не иска да го повалят. Може би няма случай, при който Равнината да се е съпротивлявала дълго срещу началото на заселването; в същото време тя е изхранвала най-огромните военни сили в европейската история. Франция, Прусия и Русия - всички те са станали силни от безкрайните войни в полята и всички те са развили военни традиции, подходящи за тяхното положение. Ниските земи са осигурили бойното поле за много от най-титаничните им сблъсъци: при Кюнерсдорф и Курск, при Лайпциг и Таненберг, при Ватерло и Сталинград.
физическите наклони на Европейската равнина се спускат в две различни посоки - от една страна, от алпийската верига към бреговете на северните морета, а от друга - от изток на запад, от върха на Урал (1894 м) към френското Атлантическо крайбрежие. Средно главният наклон изток-запад се спуска с 6000 фута на разстояние над 3000 мили или с по 26 инча на миля - с наклон само от около 0,4 процента.
Идеята за “културни наклони”, които се спускат през Европейската равнина в противоположна посока на физическите, е развита в отговор на специфичните модели на заселване и политическа еволюция в Европа. Получава се така, че постоянното заселване започва най-напред на юг и на запад, по-късно на север и в центъра и
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
75
UKRAINA
ШКРАЙНА е земята, през която най-голям брой европейски народи са стигнали до крайната си нова родина. В древните времена тя е била позната като Скития или Сарматия - по имената на народите, които са доминирали в Понтийските степи дълго преди пристигането на славяните. |CHERSONESOS| Тя заема най-големия сектор от юж-ноевропейската равнина, между мястото, където Волга пресича равнината и Карпатските теснини; и по нея минава главният сухопътен маршрут между Азия и Европа. Съвременното му, славянско име означава “На края”, близко съответствие на американското понятие frontier*. Централната му точка при бързеите на Днепър, където степният маршрут прекосява речния търговски път, е била жестоко оспорвана от всички пришълци, защото тя осигурява точка за преход между заселените земи на Запад и откритите степи на Изток. Украйна е богата на минерални ресурси - като въглищата в Донбас и желязото в Кривой рог. Льосът на нейния прочут чернозем покрива най-богатите земеделски земи в Европа, които в годините преди 1914 г. са били водещият износител на зърно в Континента.
Но все пак освен полуостров Крим и големите речни долини - Днипро, Днистро и Дин**, които представляват фокус както на ikhazaria], така и на първата източнославянс-ка държава (виж Приложение III, стр. 1255) - по-голямата част от Украйна бе заселена систематично чак в модерните времена. Дотогава широките открити пространства на “дивите поля” били управлявани от набезите на езичниците и номадите и от войните между казаците и татарите. Отоманското управление от XV до XVIII век я приближава до Черно море и мюсюлманския свят. Полското управление след 1569 г. довежда в страната много полски земевладелци и полски евреи. Руското управление, което се установява стабилно между 1654 г. и 1945 г., довежда руснаците и русификацията. “Сечта” на запорожките казаци на един остров в Днепър била разрушена от руската армия през 1775 г.; Татарското ханство на о. Крим, през 1783. При царското управление цялата страна официално се казвала Малорусия. Южните провинции, предвидени за нова колонизация, били наречени Нова Русия.
Не е изненадващо, че след толкова много премеждия и обрати на съдбата съвременните обитатели на Украйна са силно привързани към своята земя. Това личи осезаемо в тяхната жална поезия.
1ЛПОВ1Т
Як умру, то поховайте Мене на моги/ii,
Серед степу широкого На BxpaÏHi милШ,
Щоб лани широкополI,
I Днтро, i xpyui Було видно, було чути
* Граница — Б. пр.
** Авторът дава имената на реките на украински език и има предвид съответно Днепър, Днес-тьр и Дон - Б. пр.
ЗАВЙТ
Когато умра, изкопайте ми гроб Високо на древната могила В моята любима Украйна,
В безграничната степ,
Където се вижда безкрайната Шир на житните поля И стръмните брегове на Днипро,
76
PENINSULA
Як реве ревучий. Отдето се чува гръмогласният рев